"От едни хора чуваш едно за дадена къща, а след това от други за същото място научаваш коренно различна информация. Така е в малките градове и е необходимо да се представят разнопосочните твърдения за съдбите на тези къщи." Това каза Мариана Мелнишка на представянето на нейната нова книга "Къщите още говорят".

"За да бъда максимално точна в текстовете, черпих информация най-вече от безпристрастни учени в съответните градове. Допитвах се до тези специалисти дори и за дребните детайли", коментира писателката пред гости в литературния клуб "Книгата" вчера в София. Авторът даде пример с проучванията за къщите в Дряново, където си е сътрудничила с архитект, потомък на Колю Фичето.

"Книгата нямаше да бъде толкова атрактивна без работата на Александър Н. Геров и издателството на Нов български университет. Александър направи страхотни фотографии, а издателите подредиха информацията така, че четивото да се ползва години наред. Имахме най-различни преживявания по време на обиколките из страната. В Лом дори се стигна до заплахи от страна на местни заради упорството ни, но се разминахме", каза още Мариана Мелнишка.

"Благодарение на издателството, с което работихме по време на подготовката на новия том, изпитах човешка и творческа свобода. През половината ми живот се налагаше цензура върху това, което пиша, а сега ситуацията е различна", каза Мелнишка. По страниците на книгата се срещат и рисунки на къщите, чрез които те си "клюкарстват", а фотографиите са обработени така, че да изглеждат като 3D. Тя добави още, че си е служила с източници, които въобще не са били публикувани до началото на прехода - трудовете на историографа Димитър Маринов и брошурата на Раковски за политиката на Русия спрямо България, изиграла ключова роля за обезлюдяването на някои населени места.