Александър Хаджиангелов и Юлиян Петров, които знаят как се прави театър с камъни в джобовете

Моето скромно мнение:
театърът ще получи своето второ дишане и ще възвърне ако не старите, то нови, много по-горни позиции, ако театралните дейци престанат да "новаторстват" в посока приравняване с киното, а се върнат към класическата формула за единство на време, място и действие. Модернистичните адаптации на класически произведения малко дават на високо взискателните зрители. Пошлото събличане на сцената - също.
Класическото е модерно!

• 1 6
• Докладване

До коментар [#1] от "Practic":

"Пошлото събличане на сцената - също.
Класическото е модерно!"

Без да си позволя чак такава категоричност, подкрепям вашето мнение. При това бих казал, че не само опита за състезание с киното (което впрочем ни в национален, ни в международен план е цъфнало и вързало), а дори и в класически по рамките си пиеси ( пример "Дива патица" на Ибсен) в желанието да покажеш колко си различен, какъв нов прочит си намерил, се отива до иновационни крайности, които поне според мен, просто развалят добрия драматургичен материал. Какво да говорим за пиеси, в които и материала липсва?
Скромното ми мнение е, че в областта на театъра ( впрочем не само там), се получава един затворен кръг, в който днес аз хваля твоята постановка, утре ти моята, изкарваме се велики или поне добри и наградени, а резултата варира около две съвсем не добри постижения - пошлост или претенциозност, срещу които ако някой се изкаже, веднага бива охулен като простак, който не разбира от изкуство.

• 0 2
• Докладване

Хм.. дали не остарявате 1 и 2?

• 2 0
• Докладване