Не всеки ден може да се види как нечии очи светват, докато говори за сгради, построени преди повече от половин век. Докато изброява имена на архитекти и разказва техните истории. Подчертава определени тенденции в архитектурата от 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век. И признава с усмивка на лице как се е ровил в стари вестници и архиви с часове, дни, седмици.

Тъкмо това е първото впечатление от Васил Макаринов и Теодор Караколев, които посвещават много време и енергия в изследването и популяризирането на българския архитектурен модернизъм. Те стоят зад едноименната страница във "Фейсбук", която има повече от 15 хил. последователи. Обиколили са над 10 града в България, в които са изнасяли образователни лекции и турове. Но най-важно за тях е проучването на тази част от културното наследство на България, защото както сами казват, тази архитектура не се познава достатъчно. А по времето на комунистическия режим на този период се е гледало негативно.

Всъщност това, което ги запознава и ги сприятелява, е именно българският архитектурен модернизъм. Васил Макаринов завършва изкуствознание в Нов български университет през 2013 г. Неговата дипломна работа е свързана с това течение. Когато той осъзнава, че е натрупал доста материал, прагматично решава, че е по-добре поне част от информацията да бъде достъпна и за други. Така създава фейсбук страницата "Български архитектурен модернизъм". Тя предизвиква интерес и покрай нея Васил се свързва с различни хора, с които обменят снимки, информация, идеи.

Един от тези хора е Теодор Караколев. Той е базиран в Пловдив и пише за култура в местна медия. Теодор постепенно развива интерес към архитектурата и скоро вече е в състояние да разпознава различни стилове. При едно пътуване до Сливен прави снимки на сгради, които изпраща на страницата. А няколко дни по-късно разбира, че той и Васил са били в града почти по едно и също време.

Българският архитектурен модернизъм навлиза в България през чужди школи, защото специалността "Архитектура" е създадена във Висшето техническо училище чак през 1943 г. Това означава, че до края на 40-те години на XX век няма архитекти, завършили в България. "Затова те са възпитаници основно на германски и австрийски школи, но има архитекти, завършили и другаде - Франция, Чехия, Италия. Това са хора, които отиват там, потапят се в онази култура и директно от източника носят световни архитектурни тенденции", разказва Васил. Той изтъква, че има български архитекти, учили при световноизвестни имена като Огюст Пере. Или Мартин Дюлфер, по чиито проект е реконструирана пострадалата от пожар през 1922 г. сграда на Народния театър "Иван Вазов".

Каква е съдбата на архитектурното наследство на българския модернизъм днес? Като пример за щастлива съдба Васил посочва къщата на рода Кантарджиеви на бул. "Цар Освободител" в София. "Тя бе реконструирана с разбиране, с идея. Но има други сгради, които са помляни от непознаване на архитектурния стил. Много често проектите са толкова добре обмислени и пропорционирани, че едно дребно нещо да промениш, то натежава, губят се структурата и концепцията на тази архитектура", изтъква той. Теодор се присъединява към неговото мнение: "Много сгради, които са част от недвижимото културно наследство, се реставрират по неправилен начин поради невежеството на самите институции."

И двамата се радват, че тяхната работа изиграва роля при спасяването на една от известните в Ямбол сгради "Парахода". Това донякъде е резултат от презентациите и туровете, които правят в различни градове - Русе, Варна, Габрово, Бургас, Стара Загора, Казанлък, Пловдив, София. Събитието им в Ямбол е предизвикало интерес и е посетено от доста хора. Общината в града е искала да бутне сградата, за да направи паркинг на нейно място, което по думите на Теодор е безумно, защото пространството е наистина малко. Според него тяхната лекция е дала тласък на хората да направят нещо по въпроса.

Въпреки че Васил работи като уредник в музей, а Теодор - в пловдивско кино, двамата отделят много време за подготовка на туровете и лекциите, които правят. Те не само работят с архиви, а ходят на място, за да заснемат сградите. "Проучваме цялата среда на изкуството в този период. Защото те си кореспондират постоянно - с музика, с литература. Всичко е много обвързано", коментира Теодор. Понякога научават историята на дадена къща от сегашния й жител. Друг път годината, в която тя е построена, е написана на мозайката. Но по думите на Теодор и дребни детайли, като дръжките на прозорците, могат да дадат ценна информация.

На въпроса до каква степен се самофинансира техният проект, Теодор се засмива и пита дали използването на лични средства се води за самофинансиране. "Нямаме кой знае какви приходи но нямаме и кой знае какви разходи", признава той. Според него следващата стъпка, която трябва да предприемат, е под някаква форма да направят база данни, която всеки да може да използва. Именно това е, което изисква средства.

Една от темите, които ги вълнуват в момента, е 100-годишнината на движението Баухаус. Те вече са направили проучвание в Мюнхен и в Берлин, за да проследят възпитаниците на германски архитектурни школи, тъй като няма български архитекти, които да са учили в школата на Баухаус. Въпреки това те могат да изброят редица сгради, в които си личи влиянието на течението в България. Като резултат от проучванията си издават календар, посветен на Баухаус, с който целят набиране на средства.

Васил и Теодор вече са направили две събития, посветени на движението Баухаус в партньорство с "Гьоте-институт". Те включват както лекции, така и турове. А следващият тур предстои на 19 май от 15.00 часа. Неговата начална точка е "Гьоте-институт".