Терцани, който се страхуваше за хората заради липсата на морал
В различните периоди от живота си (1938-2004) италианският журналист Тициано Терцани преоткрива всяка една от многобройните трансформации на духа си. С излъчване на духовен гуру, със сърце на шаман и натрупан опит поне като за няколко живота, в живота му с еднаква плътност оставят следи срещите с различни континенти, култури и хора.
Започва кариерата си като журналист, след като напуска работното си място в италианската компания Olivetti, където среща съпругата си – Анжела, преводач от немски език. В интервюта тя самата го определя като
"бунтар, който никога не намира покой"
и допълва: "Ако беше жив днес, Тициано щеше да види света в глобалната криза, която той силно се надяваше да избегнем. Страхуваше са за хората, заради липсата на морал и пренебрегването на хилядолетията мъдрост. Вярваше, че светът е един гигантски организъм, който не може да съществува поединично и таеше дълбока надежда, че във вековете еволюция сме достигнали до това прозрение!"
Едно предсказание на гадател, когото среща в Хонгконг, променя съдбата му. Той му предрича смърт в самолетна катастрофа, а страхът го принуждава да предприеме следващите си пътешествия с влак. Така пресича почти цяла Азия и именно този тип пътуване му дава уникалния шанс да види повече от различните култури и да изпита срещите с различни хора.
Любопитството му към другите и способността му да бъде толерантен
и разбиращ към света, потребностите и живота им става негов център. Мъдрец, който вижда повече от всички, но в същото време тайно балансира своите вътрешни демони – нетърпение, бунт, нестихващо желание да предизвиква. В една от книгите си "Писма срещу войната" споделя личното си откритие, че войната е отражение на човешкото желание за притежание на повече и повече пари, контрол и власт. Колекцията от писма, в които споделя своите размисли, е провокирана от статия на Ориана Фалачи и е отговор на нейната анти-ислямистка позиция.
Всъщност, именно писмото е една от любимите му форми за изразяване и споделяне на идеи, опит, мисли и добри намерения. Първата книгата на Тициано Терцани, която попадна в ръцете ми бе "Писма срещу войната". Написана през 2002 г. в епистоларна форма, книгата е поредният мост на Терцани към острите пера, яростни сърца и гневни мисли, които обземат по-голямата част от медийното съсловие след терористичната атака от 11 септември 2001 г..
Италианските журналисти категоризират "Писма срещу войната" като официален канал, чрез който Терцани предизвиква Ориана Фалачи на размисъл. Причината е материалът, който й поръчва италиански всекидневник по повод атаката на "Близнаците" в Ню Йорк. Rage and Pride е всичко онова, което Терцани поставя на дистанция от собствената си журналистическа етика и човешки морал. Оттогава медиите в Италия, пък и по целия свят, говорят за дуела между Фалачи и Терцани.
Според италианския журналист – Якопо Сторни, който пристигна в София, за да представи последната книга на Терцани "Краят е моето начало" (издателство "Книгомания") "целта на Терцани беше да намери път към нея и да потърсят заедно корените на гнева й, защото той смяташе, че демоните, които ни предизвикват като хора са възможност да намерим пътя към собствената си еволюция като хора!"
Откъст от книгага - четете в неделя - 16 юни.
Интервю с Якопо Сторни четете в "Дневник" в понеделник - 17 юни.