Ретроспективна изложба на българския художник и карикатурист Райко Алексиев се открива тази вечер от 18:00 часа в Софийската градска художествена галерия (СГХГ). Тя може да бъде видяна до 14 юли и включва карикатури и първи страници на хумористични издания като "Щурець", "Барабан", "Българан", "Смях и закачки", както и маслени пейзажи. Голяма част от произведенията идват от колекцията на семейството му, съобщава СГХГ.

Карикатурите на Райко Алексиев, известен и под псевдонима Фра Дяволо, се отличават с особено рязък и саркастичен хумор. Това е една от причините, които довеждат до неговата трагична смърт. Райко Алексиев е една от първите жертви от средите на изкуството на комунистическия режим.

В дните преди деветосептемврийския преврат неговите близки многократно го предупреждават да напусне страната. Кумът му Никола Мушанов дори го снабдява с дипломатически паспорт, за да му помогне. Райко Алексиев обаче е категоричен и казва, че винаги е осмивал политиците, когато те са вършили нередности. "Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм редовно данъците си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напускам кораба, когато той потъва", отговаря на близките си той.

Непосредствено след преврата Райко Алексиев се връща в София от Чамкория (днес Боровец - бел. ред.) и е арестуван като "враг на народа" заради сатиричните си карикатури на Сталин, които са добре познати на широката публика. В една от карикатурите Сталин държи в ръката си брадва, от която капе кръв. На друга над него е изобразена петолъчка, в чиито краища има по една глава на хора като Лев Троцки и Николай Бухарин, а текстът отдолу гласи: "Не се натискайте един по един - има място за всички."

Райко Алексиев е малтретиран в продължение на повече от месец и докаран до неузнаваемост и пребит до смърт, умира на 18 ноември 1944 г. в болницата на Червения кръст.

Синът му Веселин Алексиев разказва за тези дни пред Алберт Бенбасат в статия, публикувана първо в списание "Пламък", а след това в портал "Култура". Той твърди, че обвинението срещу баща му е издадено посмъртно, за да се узакони убийството и конфискацията на имуществото на семейството. По думите му в смъртния акт пише, че причината за смъртта е язва.

Отново по негови думи след бруталния побой Райко Алексиев благодарение на усилията на съпругата му, актрисата Весела Грънчарова, е прехвърлен от болницата в затвора в тази на Червения кръст. "Тя ми е разказвала, че първоначално не могла да го познае. Видяла една дрипава маса от хора – кой пребит, кой болен, кой със счупени кости. Изведнъж някаква ръка едва-едва се мърда и ѝ маха. Това бил баща ми – брадясал, слаб, стенещ при всяко помръдване", продължава Веселин Алексиев.

"Майка ми успя да изиска ковчега с тялото. Той беше закован и беше забранено да се отваря, но дядо ми нареди да го отковем, за да видим дали вътре е той. Отворихме ковчега и аз не можах да позная баща си, който беше затворен само преди два месеца. Това беше съвсем друг човек – подпухнал, неузнаваем, човек, който е преживял страхотни физически и душевни страдания. А вуйчо ми, който е успял да влезе в моргата и да го види гол, казваше: "По тялото му още личаха следите от побоя, токовете от ботушите. Половите му органи бяха смазани", завършва Веселин Алексиев.

Райко Алексиев е роден е през 1893 г. в Пазарджик. Семейството се мести от град на град, преди да се установи във Враца, където той завършва гимназиалното си образование и прави първите си опити в карикатурата. След това учи литература в Софийския университет и посещава Рисувалното училище (днешната Национална художествена академия - бел. ред.). Дългата му професионална кариера в медиите започва, когато е едва на 18 години и става сътрудник на хумористичното списание "Барабан". Следващата година вече е редактор и основен карикатурист в хумористичното списание "Людокос".

С течение на годините се превръща в един от водещите карикатуристи в България. Той е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците в България, сътрудник на периодичните издания "Барабан", "Смях", "Людокос", "Българан", "Маска", "Македония", "Зора", основател, главен редактор и основен автор на сатиричния вестник "Щурец" (1932-1944 г.). През 1939 г. се жени за младата актриса Весела Грънчарова.

По време на комунистическия режим творбите му са забранени. Реабилитиран е едва след 1990 г.