След този кучешки мини генг-бенг аз прекратих гледането, бях отвратен, но предимно от съжаление към кучетата, като същевременно не можех да се самозалъгвам – за една японка (поне онова, което бях ус­пял да установя, наблюдавайки манталитета на този народ) да спи със западняк, е само по себе си вече рав­носилно на това да се съвкупи с животно. Преди да напусна родителската спалня, записах всички видеа на флашка.

Лицето на Юзу беше напълно разпознаваемо и аз започнах да замислям нов план за освобождението си, който се състоеше чисто и просто (добрите идеи са винаги прости) в това да я изхвърля през прозореца.

Практическото му реализиране не представлява­ше никаква трудност. Първо трябваше да я накарам да пие, под претекст че качеството на напитката е изключително, нещо от рода на подарък от дребен местен производител на джанки от Вож, беше много чувствителна към подобни аргументи, в този сми­съл си бе останала туристка.

Японците, пък изобщо всички азиатци, имат непоносимост към алкохо­ла поради недостиг на ензима алдехид дехидрогеназа (ALDH), който е нужен, за да се преработи алкохолът в оцетна киселина. За по-малко от пет минути щеше да изпадне в алкохолно опиянение, вече го бях изпитал; и тогава щеше да е достатъчно да отворя прозореца, да пренеса тялото й, тежеше по-малко от петдесет килограма (почти толкова, колкото багажът й), щях да я примъкна без особено затруднение, а двайсет и девет етажа не прощават.

Естествено, можех да претендирам за нещастен случай, дължащ се на опиянение, всичко това изгле­ждаше доста приемливо, но аз все пак имах огромно доверие, може би преувеличено, в полицията на стра­ната си и първоначалното ми намерение беше по-ско­ ро да си призная – с тези видеа, мислех си, можех да се надявам на смекчаващи обстоятелства.

Наказа­телният кодекс от 1810 година постановява в член 324, че "убийство, извършено от съпруга спрямо съ­пругата му или от последната спрямо съпруга є, не може да бъде оправдано (...), но в случай на прелюбо­деяние, предвиден в член 336, убийството, извърше­но от съпруга спрямо съпругата му, както и спрямо нейния съучастник, в момента, в който ги залавя на местопрестъплението в семейния дом, може да бъде оневинено".

С една дума, ако се бях изтърсил с един калашников вечерта на оргията и ако бяхме в епохата на Наполеон, щях да бъда оправдан без проблеми. Но не бяхме вече в епохата на Наполеон, не бяхме дори в епохата на "Развод по италиански", и след едно бързо проучване по интернет разбрах, че средната присъ­да за престъпление, извършено от съпрузи в момент на афект, е седемнайсет години лишаване от свобода, някои феминистки искат да се отиде по-далеч, да се позволи произнасянето на по-тежки присъди чрез въвеждането на понятието "феминицид" в наказател­ния кодекс, нещо, което намирах по-скоро за забавно, напомняше ми на инсектицид и на ратицид. Седемнай­сет години бяха все пак доста.

От друга страна, не е може би толкова лошо в затвора, си казвах аз, изчезват административните проблеми, разноските по здравето ти са поети, ос­новният недостатък е, че си подложен непрестанно на побоища и содомия от страна на останалите затворници, но изглежда, педофилите са тези, които би­ват най-често унижавани и шибани отзад от другите арестанти или пък изключително миловидните мла­дежи с малки ангелски задници, тези крехки светски престъпници, попаднали там по най-глупавия начин само заради една линийка кока; аз съм широкоплещест и набит и си падам малко алкохолик, профилът ми е по-скоро на среден затворник.

От друга страна, навън имаше все пак неща, кои­то обичах, като да напазаруваш в G20 например, там продаваха четиринайсет различни вида хумус, или разходка в гората, като дете обичах разходките в гора­та, трябваше да ги правя по-често, бях загубил твърде много връзката с детството си, та всъщност продължителният затвор не беше може би най-доброто решение; хумусът, изглежда, надделя. Без да спомена­вам моралните аспекти, свързани с убийството, рабира се.