Каква е Европа три десетилетия след падането на Берлинската стена, по какъв начин могат силните общества да направят бъдещето по-добро и има ли силата киното да променя света. Това са част от въпросите, повдигнати в интервю на Стефан Командарев пред списание "Варайъти". Журналистът Кристофър Вурлиа говори с българския режисьор малко след премиерата на новия му филм "В кръг" на Международния филмов фестивал в Сараево. Там заглавието е част от основната конкурсна програма.

На въпроса какво се е променило за последните 30 години в България след падането на комунизма Командарев отговаря, че България не е уникална - цяла Европа се е променила. Разликата е, че в България някои явления са по-силно представени. "Ние сме шампиони в много дисциплини. Най-бедната държава", смее се той. Режисьорът изброява проблеми като високата смъртност, здравеопазването, образованието. "43% от младите хора в училищата са функционално неграмотни", изтъква той.

За него обаче най-големият проблем е неравенството. "Защото то раздели обществото, унищожи чувството за общност и повлия на всичко останало. Социалният капитал някак изчезва. Без да сме участници в някаква война, една четвърт от населението на България напусна. Всичко това е важно за мен, защото аз живея там. Семейството ми и децата ми са там. Привързан съм към тази държава", разказва той.

По думите на Командарев в последните си два филма той третира българското общество, а и европейското такова като пациент. Това е свързано донякъде с обстоятелството, че преди да започне да се занимава с кино, той завършва медицина. Но единствено публиката е в състояние да отсъди до каква степен филмите имат оздравителен ефект. "Може би нещо ще се случи. Мисля, че киното може да промени нещата", казва режисьорът.

Това, което му вдъхва надежда, са очите на двете му деца, но също така усещането за общност. "Това е голям проблем, защото тази общност изчезва. Все по-лесно е да мразиш другите, но е много по-трудно и много по-добре да направите нещо заедно", заявява той.

Идеята за "В кръг" е дошла на режисьора и екипа му по време на снимките на "Посоки". Те забелязали, че през нощта се движат много полицейски коли, свързали се с полицейски управления, които им помогнали. Екипът се срещнал с много полицаи и събрал достатъчно материал, на базата на който да стъпи филмът.

Командарев отбелязва, че това, което го вълнува при полицаите, е, че те се занимават с истинския живот. "Какво е да се полицай в България? Всички те мразят. Работиш за малко пари. Дрехите ти и всичко останало са от лошо качество. Често изглеждаш ужасно. Така че някак полицаят е начин да се представи какви са процесите в това общество", казва той.

Режисьорът засяга и темата за гнева в българското общество. Според Командарев той е в твърде големи количества и бива насочван в грешните посоки. "Всеки път някой друг е виновен за това, което се случва. Това е психологически механизъм. Много по-лесно е вината да е на някой друг", коментира той.

Командарев изразява надежда, че филмът ще накара публиката да се замисли. Причина за оптимизъм е вярата му в малките промени, а не в големите, които се случват "за една нощ". "В кръг" ще бъде пуснат по българските кина на 8 ноември. Това е и денят, в който се развива действието на филма, а една от целите е да се провокира дискусия.

На въпроса дали едно от най-големите предизвикателства в България е това, че страната страда от алцхаймер, но миналото просто не може да бъде заличено, Командарев се насочва към темата за местните избори в България тази есен. "Когато отричаш нещо, то спира да съществува. Когато унищожиш паметник, този период не съществува, защото не виждаш паметника. Това е инфантилен начин на мислене", казва той.