Вълко Чобанов не би определил изкуството, с което се занимава като "съвременно". Неговото мнение е, че такова е цялото изкуство, което се прави днес. Сутрините му свършват малко след като е изпил първото си кафе и е влязъл в профила си в "Инстаграм", защото се буди късно. Два от любимите му предмети са телефони. Единият е смарт, а другият - не. Първият е за интернет, а вторият - за обаждания. Просто батерията му държи повече, а отговорността по ежедневното зареждане му се струва прекалено голяма. Третият предмет е неизменната шапка - Вълко има много, но носи само няколко. Защо държи на шапката? "За да не си удрям главата. Малко по-висок към и така първо ми се удря козирката. Затова нося шапка, не заради сянката", смее се той. Но по какъвто и начин да определя това, което прави Вълко, едно е ясно - тази година той спечели наградата за млад съвременен артист "БАЗА".

Вълко не за първи път е номиниран за наградата, но тази година ни най-малко не очаква, че тя ще се озове в ръцете му. По негови наблюдения това е един от малкото пътища за реализация в сферата на изкуството в България. Вълко е участвал и в пърформанса на друг артист - Димитър Шопов, който взема "БАЗА" през 2016 г. Това, което привлича Вълко най-много, е резиденцята в Ню Йорк, която му предстои. "Residency Unlimited е една много важна организация. Там са организирани срещи с куратори, колекционери и хора, които могат да ти дадат обратна връзка за това, което правиш", казва Вълко. Другата част от наградата е самостоятелна изложба в Института за съвременно изкуство в София.

Вълко твърди, че се занимава само с изкуство. Как е възможно това? "С много зор.

Повечето галерии в България не са свикнали да плащат за това, че показваш изкуство при тях", обяснява той. За него е изключително негативна практиката галериите да искат наем от художниците и затова е спрял да работи с подобни галерии. Това, на което държи, когато прави изложба, е да има средства, с които да осъществи проекта си. "Мисля, че младите хора, които се занимават с изкуство, трябва да престанат да плащат продукционните от джоба си. Много често си личи паричната стойност, която е вложена в едно произведения". Той иронично отбелязва и че изкуството не е нещо, от което може да забогатееш, и трябва да разчиташ на поръчки, без които няма как да съществуваш.

Вълко завършва сценография в Пловдивския университет в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев", но никога не е правил проекти, които да бъдат реализирани на сцена. Това, което го привлича в специалността, е мултидисциплинарният й характер. А и с нея той няма усещането, че "ще влезе в клише още в началото". Никога не е мислел да се занимава с театър, а и прекалено бързо разбира, че "сценографът трябва да бъде подгласник на режисьора". Определя се като много индивидуален и саможив и дори да работи по задачи, дадени му от някой друг, хората повечето пъти не харесват крайния резултат. "Винаги залитам по умишлено евтината естетика и е трудно да се опиташ да убедиш някой да сложи такова нещо в театъра", изтъква той.

Следва магистърска степен по дигитални изкуства в Националната художествена академия. Определя преживяването като трудно, но полезно. "Понятието дигитално изкуство е много по-широко от това, което си представят хората -

обяснява Вълко. Като един от най-големите плюсове определя, че се е срещнал с много хора, които повлияват на творчеството му както в Пловдив, така и в София.

Той е на мнение, че

Те първо създават произведението и след това го натоварват със значение. "За мен това е много вредна практика. По-добре да не кажеш нищо на публиката и да я оставиш да търси свои смисли, отколкото да напишеш някакъв текст, който те да трябва да прочетат, за да осмислят какво си искал да кажеш", казва Вълко. Според него текстът не е нещо лошо, но ако е прекалено дълъг, създава бариера между артиста и публиката. "Преди да разгледаш произведението, ти сякаш получаваш инструкции като от ИКЕА как да го сглобиш, за да го разбереш", обяснява той. Затова предпочита да прави неща, които да въздействат директно. Също така обича да гледа по какъв начин децата възприемат нещата му. "От тяхната реакция можеш да разбереш много за това, което си свършил", смята той.

В момента Вълко съществува в постоянно движение между Пловдив и София. Признава, че понякога е мъчително и отнема различно време - най-често между 3 и 4 часа, защото предпочита да пътува с влак. "В момента Пловдив привлича много по-мащабни събития от София, защото е Европейска столица на културата. Имаше голяма нужда да се създаде някакъв културен живот в града. За съжаление трайни институции не се направиха и

не крие мнението си той. При все това се надява, че преценката му не е вярна.

Какво го интересува извън изкуството? "Честно казано напоследък почти всичко, което ме вълнува е изкуството", казва Вълко. Една от причините, макар и не най-важната, е, че му се налага. Влязъл е в изключително активен ритъм и когато открие изложба, вече трябва да планира другата. Първоначално си мисли, че това е много добре, защото крайната цел на всеки художник е да бъде видян. "Но когато се занимаваш със съвременно изкуство, шансовете да продадеш нещо са нулеви, така че в общи линии правиш изкуство заради самото изкуство. И то се получава като пълен работен ден", обяснява той. Във времето, в което си почива, обсъждат взаимно работата си с колеги.

В един момент дори престанах да ходя по протести, защото видях, че сме безсилни пред финансовия интерес на няколко лица в България", разказва той. И все пак би отишъл. Както винаги - на палатки.

Последната изложба, в която Вълко участва, е "ФОН: Млади автори от Пловдив" в галерия Sariev Contemporary. Други автори, чиито произведения бяха включени в нея, са Мартина Вачева, Трифон Ташев и Димитър Шопов.