Пансън Ким, хореограф: Страхът е издигнал огромна стена между нас и щастието
Сливайки танц, музика и куклен театър, танцовият спектакъл CAGED отвежда публиката в света на трима персонажи и техните страхове, които превземат съзнанието и умовете им. Неговият автор, корейският хореограф Пансън Ким го определя като "огледало на собствените ни увреждания". Световната му премиера предстои на 7 септември от 19:30 ч. в Дом на културата "Борис Христов" в Пловдив.
Това е първата творба на основаната от Ким в България Gaya dance company, но за хореографа танцът е начин на живот още от дете. Завършва Националния университет по изкуства в Сеул, Южна Корея (K-Arts). Развива международна кариера като танцьор в продукции на Жан-Клод Галота, Изток Ковач, Исмаел Иво, Laboratory Dance Project, Мина Ю и други. От 2010 година е хореограф на редица съвременни танцови спектакли с международно признание.
В CAGED той работи с голям и шарен международен екип с българско участие. В спектакъла под различна форма участват няколко български артисти. С музикално изпълнение се включва Павел Терзийски, кукловоди са Стефан Димитров и Полина Христова, сценографията е на Никола Тороманов, с дизайна на куклите и маските се занимава Мариета Голомехова, а композитор и озвучител е Емилиян Гацов.
Към техния труд се присъединяват и танцьорите от Gaya Dance Company, Корея - Бонг Су Ким, Йонгджун Шин и Джийон Янг. Светлинният дизайн пък е поверен на Каролин Вандам от Франция.
Седмица преди премиерата "Дневник" разговаря с ядрото на този всеобщ труд - Пансъм Ким, който от известно време живее в Пловдив, вече обича България и учи езика.
Кога започнахте да гледате на страховете като източник на вдъхновение?
- Този спектакъл не е инспириран от страха. Той е съпротива срещу страха. CAGED е реакция срещу болните ни умове, в които страхът е издигнал огромна стена между нас и щастието. Проявите на тази болест са навсякъде наоколо - гняв, омраза, тъга, лицемерие, завист. Искаме ли да живеем така?
Какъв беше Вашият най-голям страх, докато бяхте дете и какъв е най-големият Ви страх сега като зрял човек? Как влияе времето на страховете ни?
- Моят най-голям страх винаги е бил да престана в един момент да бъда добър, обичащ и щастлив човек.
Толкова сме свикнали да говорим за различен вид движения за права и свободи в историята, че сякаш рядко мислим за тях буквално като за движения на тялото. Днес сякаш по-често наблюдаваме промените да се случват, докато седим някъде съвсем другаде. Сякаш сами се ограничаваме. Как движението всъщност може да ни освободи?
- Най-базовата ни "не-свобода" като същества е, че сме заключени в тяло, което има много ограничения. Танцът се опитва да спори с тях.
Ограниченията на нашето тяло са повече, отколкото на много други същества на планетата, които могат да летят или да живеят в дълбините на океаните, например.
Придвижването определено е най-важната страна на свободата, не само в контекста на нашата планета, а в контекста на цялата вселена. Възможностите за придвижване според мен имат пряка връзка с етапа на развитие, на който се намираме всички ние като същества в точно този конкретен момент.
Какво ни предстои да видим и изживеем, докато гледаме CAGED? Каква е сюжетната линия и какви емоциите, които очаквате спектакълът да предизвика в публиката?
- В този спектакъл се опитвам да материализирам болестите на ума. Чудовищата, които отглеждаме в главите си, докато забравяме, че сами държим ключа за вратата, през която те си тръгват. CAGED е провокация, чиято цел е да ни срещне със собствените ни страхове да бъдем наранени. Страховете, които пораждат нещастието ни.
А как решихте да дойдете и да работите в България?
- Не беше решение. Съдбата ме доведе тук и аз само я последвах.
Какъв беше най-големият Ви страх, идвайки тук?
- Най-големият ми страх беше, че няма да намеря корейска храна, защото съм пристрастен към корейската кухня.
В Париж, където живеех през последните осем години, е пълно с корейски ресторанти и корейски супермаркети. Можех във всеки един момент да имам кимчи в хладилника си. Тук се опитвам да го замествам с българска туршия.
Как намирате работата с толкова много различни артисти в такъв голям проект?
- Това беше предизвикателство и голям стрес за мен в началото. Имам обаче щастието да работя с изключителни професионалисти от България, Корея и Франция и съм им благодарен, че ми се довериха, че се отдадоха на проекта.
Кои са най-големите културни различия, които намирате за интересни, забавни или странни?
- Начинът, по който тук хората се шегуват помежду си.
Мислите ли вече за други проекти тук в България?
- GAYA dance company беше създадена в Пловдив. Тя е българска танцова компания. Вероятно това звучи странно, казано от устата на кореец. Но мога да ви кажа, че във френската компания, в която работех, единственият французин беше администраторът.
Знам, че тук има много футболни отбори, в които играят футболисти от различни страни, но отборите си остават български. Същото е и в света на съвременния танц. Засега плановете ми са да продължа да работя в България.