Откъс от "Машини като мен" на Иън Макюън

Стана ми любопитно как се превежда такава проза на български. Ами началото не е многообещаващо... прозата е там, но поезията на езика бегАла нейде:
——
Беше нещо като религиозен копнеж, който даряваше надежда, "Светият граал" на науката. Най-добрата и най-лошата амбиция – сбъднал се мит за сътворението, чудовищен акт на себелюбие. Щом се оказа, че е осъществим, нямахме друг избор, освен да преследваме целта докрай, без пет пари да даваме за последствията. От възвишена гледна точка това беше нашият стремеж да избегнем тленността си, да се изправим лице в лице с божественото, дори да го заменим със съвършен "аз".
——
“It was religious yearning granted hope, it was the holy grail of science. Our ambitions ran high and low – for a creation myth made real, for a monstrous act of self-love. As soon as it was feasible, we had no choice but to follow our desires and hang the consequences. In loftiest terms, we aimed to escape our mortality, confront or even replace the Godhead with a perfect self.”

Excerpt From
Machines Like Me
Ian McEwan

Сега, друг е въпросът колко широка е публиката на такова четиво в превод та да си заслужава допълнителните усилия

• 2 0
• Докладване

Кметът на район "Витоша", в който попада и Княжево, е инж. Теодор Богомилов Петков, от СДС. Защо не се обърнете към него и да го питате за дупките?

• 5 1
• Докладване

Коментарът е скрит от модераторите, защото съдържа вулгарни, нецензурни квалификации, лични нападки, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на други коментиращи и лица, цитирани в публикациите. Ако въпреки това желаете да го видите, натиснете тук.

До коментар [#2] от "Гербер ДайБългарист ДеСеБар":

ахахаха, тлъстата сенилна трол-лела-ГЕРБ ептен са хумна :D

• 1 1 Коментарът е обиден или неуместен

Макюън е страхотен автор!

• 1 3
• Докладване

До коментар [#1] от "Gretel":

Не си заслужава, не се мъчи...

• 1 1
• Докладване

До коментар [#5] от "Боян Таксиров":

ти откаде знаиш?

• 1 1
• Докладване

До коментар [#6] от "betona":

Ми наясно съм с "публиката"...

• 1 1
• Докладване

До коментар [#7] от "Боян Таксиров":

бе тои и макюън един сложен далбок и вилик афтор.... колкот артиметниката в втори клас :)

• 1 1
• Докладване

До коментар [#7] от "Боян Таксиров":

инък има ли неква галериа да кументирваме или? такси, днес дувършваме мтората ботилка вотка!!!!!!!! плюс към два литра неква фалшива бира :)))))). ако не бехме спротували по напреде едва ли шехме да можиме толкос....

• 1 1
• Докладване

До коментар [#8] от "betona":

Е, колкото сложен - толкова.

До коментар [#9] от "betona":

Ми наздраве...

• 1 2
• Докладване

До коментар [#5] от "Боян Таксиров":

“Не си заслужава, не се мъчи...”
——
Кое — превода или оригинала? Ако е второто, ласкаете ме с това допускане, че може да имам същите литературни вкусове като тези на изтънчен connoisseur като Вас.

• 0 0
• Докладване

Когато батериите му започнаха да се зареждат, направих кафе за нас двамата (аз и нещото), после взех да преглеждам онлайн упътването му от четиристотин и седемдесет страници.
Най-накрая, с картонената и стиропорна опаковка, разпиляна около глезените му, той се озова гол върху малката ми маса за хранене със затворени очи, черен захранващ кабел, провлачил се от входното гнездо в пъпа му до 13-амперовия контакт в стената.
Той се пробуди и аз бутнах кафето пред него.
- Ето ти кафе.
- Не ми трябва кафе, искам чай.
Виж го ти - и с претенции! Но все пак бях благоразположен, заради толкова човешката реакция.
- Виж, нямаме чай, ние пием кафе, кафеджии сме, няма ли да бъдеш като нас?
- Не, искам чай, цейлонски! - (в този момент забелязах колко са зелени очите му. Но тук имаше и някаква отрова...)
- Няма проблем, просто няма да пиеш нищо. Ние не пием чай. Има ли проблем?
Той каза на чист английски и аз го усетих как използва различните части на устата си:
- Ще те убия след петдесетхиляди години.
- Е, нищо, щом е така. (Помислих, че е някаква призводствена особеност. Така или иначе не ме интерресуваше периода след петдесетхиляди години. Но все пак го попитах нещо.)
- А ти знаеш ли какво значи след петдесесетхиляди години?
- Не.
Замълчах. Очевидно имаше недостатъци, но не бях склонен да съдя производителя все още.
Инересното започва тук, когато той промени половия ни живот по такъв брутален начин, че тази драма ме накара да напиша настоящата книга. Той беше бисексуален, разбира се.

• 0 0
• Докладване

кументирваите, кументирваите

• 1 0
• Докладване

Мастурбирам от малък. Това не интересува никого, разбира се, но малко по-късно започнах и да се друсам. (Двете неща нямат нищо общо, както може да предположи човек.)
Някакъв тип с мазна коса ми предложи хапчета.
- Искаш ли ?
- Не.
- Ама не знаеш колко е готино.
- Не.
- Пробвай - безплатно е.
- Не.
Тук дилърът се ядоса.
- А бе аз ти желая доброто, бе ЕЕЕЕЙ!
Стресирах се и взех хапчето. Не съм свикнал да ми се крещи така.
Изпих го - чувствах се длъжен. Бях в някакакъв свят и изобщо... Намериха ме после в една канавка.
После, разбираш ли, наглецът пак идва. Същата история, но този път ми даде друго хапче. Аз му разказах за предишното, а той каза, че в момента се "настройвам."
Това хапче също не исках да го пия, но дилърът (така наричам човека с ужасно мазна дълга коса) ми се разкрещя отново и някакси нямах избор.
Некакъв друг свят, гнусотии, после едвам оживях.
Намери ме отново този тип. Но тук аз бях твърд, че не желая такова нещо, че това е "бед трип" (бях чел в интернет) и да ми се разкара. Той, каза, че ме разбира, но каза, че има и гут трип хапчета. Заинтерресувах се, защото самичят "трип" не беше неприятен, а само преживяванията.
- Те струват двайсет лева - каза той
Замислих се - майната му.
- Супер, дай едно.
- Да, ама те са на скилидки по седем.
- Не ме интересува, давай ги!
Имах парите, купих го. И досега посещавам този технологичен свят. Роботчетата ме очакват и там наитсина се реализирам. Тези малки роботчета...

• 1 0
• Докладване