Водел ли е бележки Джон Милтън върху първото издание на пиесите на Шекспир

Водел ли е бележки Джон Милтън върху първото издание на пиесите на Шекспир

Портрет на Джон Милтън от неизвестен художник.
British Library
Портрет на Джон Милтън от неизвестен художник.
Близо 400 години след публикуването на "Първото фолио" на Шекспир през 1623 г. учени смятат, че са идентифицирали един от ранните притежатели на един екземпляр на книгата. Той е направил стотици бележки по страниците и неговото име е Джон Милтън (бел. ред. - един от най-известните английски поети), пише "Гардиън".
Неочакваната находка, която според специалистите може да се окаже едно от най-важните литературни открития в съвременния свят, е направена от преподавателя в университета в Кеймбридж Джейсън Скот-Уорън. Той чел статия на професора по английска литература Клер Бърн за анонимен коментатор на въпросното копие, което е част от фонда на "Свободната библиотека на Филаделфия" от 1944 г. Според нейната датировка авторът на бележките е от средата на XVII век. Статията била илюстрирана със снимки от бележките, които се сторили на Скот-Уорън странно близки до почерка на Милтън.
Изображение от бележките върху "Първото фолио" на Шекспир.
Cambridge Centre for Material Texts
Изображение от бележките върху "Първото фолио" на Шекспир.
Скот-Уорън признава, че неведнъж му се е случвало да си каже, че е разпознал нечий почерк, а след това да излезе, че е сгрешил. Когато доказателствата започнали да подкрепят тезата му обаче, той все повече имал чувството, че сърцето му засяда в неговото гърлото от вълнение.
"Първото фолио" е първото сборно издание на пиеси на Шекспир. То е публикувано 7 години след смъртта на класика и без него до днес не биха били познати 18 от пиесите му, включително "Макбет" и "Бурята". Това е и една от най-редките книги в света. Тя е била отпечатана в 750 бройки, а от тях със сигурност са оцелели 233 бройки. Екземплярите се продават за огромни суми на търгове, като преди 3 години една книга се продаде за 1.87 млн. британски паунда.
Скот-Уорън е направил детайлна съпоставка между почерка на анонимния коментатор и този на автора на "Изгубеният рай". Той вярва, че стремежът на автора на бележките да подобри текстовете от фолиото предлага корекции и осигурява допълнителен материал към пролога на "Ромео и Жулиета" е подобен на това, което Милтън е направил с други книги от библиотеката си като копието си на книгата на Бокачо "Животът на Данте".
Изображение от бележките върху "Първото фолио" на Шекспир.
Cambridge Centre for Material Texts
Изображение от бележките върху "Първото фолио" на Шекспир.
Ученият е публикувал статия в интернет, в която описва как вероятно е открил копие на книгата на Шекспир с бележки на Милтън, и открито признава, че все още има съмнения дали хипотезата му е вярна. Скоро обаче и други учени подкрепят твърденията му. Доктор Уил Пул от Ню Колидж Оксфорд открива прилика не само в почерка, но и в начина, по който са водени бележките, както и в знаците, с които Милтън си служи, когато пише. "Шекспир е нашият най-известен автор, а поетът Джон Милтън е бил неговият най-млад съвременник. Едва допреди няколко дни беше прекалено много да се надяваме, че копието на Милтън на произведенията на Шекспир би могло да е оцеляло и, ето, до момента доказателствата са убедителни. Това може би е едно от най-важните литературни открития на времето ни", казва той.
"Аз съм 100% сигурен, но все още има хора, които трябва да бъдат убедени. Предполагам, че въпросът е дали други хора са имали подобен почерк", обяснява Скот-Уорън. В текста са подчертани определени пасажи, които показват засилен интерес към определени пиеси на Шекспир като "Хамлет", "Ромео и Жулиета", "Крал Лир".
Изображение от бележките върху "Първото фолио" на Шекспир.
Cambridge Centre for Material Texts
Изображение от бележките върху "Първото фолио" на Шекспир.
Винаги е било известно какво влияние е оказал Шекспир върху Милтън, но по думите на Скот-Уорън сега може да се види как се е състояла "срещата" между двамата. В момента той възнамерява да публикува заедно с Бърн поредица от статии за находката. "Тази история е пример за това по какъв начин дигитализирането на библиотечните архиви може да промени знанието за даден период", завършва той.