Биляна Вучкова, цигулар: Музиката има нужда от добър водач
Биляна Вучкова владее цигулката до съвършенство и прекрачва смело границите на другите изкуства, за да търси съвършенство. Разпозната по света като композитор-изпълнител и импровизатор, тя живее в Берлин и се изявява на фестивали и концертни серии по целия свят. Последните й проекти включват фестивални участия, турне и колаборации с Berliner Ensemble и She She Pop. Има издаден един солов албум на име Modus of Raw и триплета Blurred Music - и двете признати от критиката.
На 11 и 12 октомври Биляна Вучкова ще представи в Пловдив световната премиера на пърформанс – инсталацията "Златни илюзии", която е общ проект с известния артист Ханс Питър Кун и танцьорите от Япония Джунко Вада и Акеми Нагао. Спектакълът е част от програмата на One Dance Week и представлява симбиоза от звук, светлина и движение в едно цяло.
Малко повече от седмица преди това "Дневник" публикува интервю с нея, предоставено от организаторите, в което тя разказва повече за проекта, за своето музикално минало и настояще, както и за своята любопитна детска история, която я свързва трайно с Япония вече повече от 30 години.
Да започнем от самото начало. Спомняте ли си първата среща с цигулката? Кога разбрахте, че тя е вашето признание?
- Не помня първата среща. Била съм само на 4 годинки. Това е станало съвсем незабелязано покрай родителите ми музиканти. Откакто съм се родила, познавам цигулката като инструмент. Първият ми спомен за осъзнат избор да бъда цигуларка е след случка в прогимназиалните ми години, около 11-12. Майка ми ме разкри в момент, когато би трябвало да свиря, а аз играех на улицата. Обясни ми, че ако не искам да се занимавам сериозно, по-добре да си избера друга професия и да сменя музикалното училище, в което учих от първи клас. Прибра някъде цигулката и аз останах на воля без нея. След известни дни на радост от безгрижието и свободното време, на което истински се наслаждавах, осъзнах, че ми липсва музиката, не толкова цигулката като инструмент.
Запитах се какво бих правила без задълбоченото навлизане в друга материя, без насладата от успешен концерт, постигнат с труд и всеотдайност, без удовлетворението, което неминуемо следва, след като съм успяла да науча трудна пиеса, без чувството за преодоляване на всяко препятствие, без споделените силни моменти с магията на музиката, когато полети Е, тогава не помислих за разочарованията, когато нещата не са толкова гладки. Но разбрах, че не бих могла да намеря заместител, а и празнината след безгрижните дни беше осезателна. И така се родих като осъзнат артист – музикант.
Как и кога се насочихте към съвременната импровизирана музика?
- През последни години като ученичка в Музикалното училище в София у мен се появи един специфичен копнеж да открия и науча нещо различно от това, което вече знам като концертираща млада класическа изпълнителка. Интуитивно търсех начин на изразяване, различен от познатия, нещо ново и интригуващо. Тази първа все още неудовлетворена страст към новото, към непознатото, ме насочи към търсене на различни музикални жанрове, различни музики, и след преместването ми в Америка, открих света на съвременната и импровизирана музика. Знаех със сигурност, че това е пътеката, по която си бях представяла да тръгна, и без колебание поех по нея.
Каква е връзката между изкуството и средата, в която съществува то?
- Връзката е изумително силна. Средата, в която творим, ни обособява като индивиди – и това се отразява директно в изкуството ни. Затова е и търсенето на онова "перфектно" място, според критериите на всеки артист. Аз го намерих в Берлин. И в богато раздаващата се дива природа в България и по целия свят.
Как се роди идеята за проекта "Златни илюзии" в който партнирате с Ханс Питър Кун, Джунко Вада и Акеми Нагао.
- Идеята се роди като естествено продължение на работата между нас четиримата в различни комбинации и по различни предишни проекти, където се открихме (като проекта Compovisation или Rheionhold resonanzen).
Свързва ни силният ни интерес към импровизацията и към създаването на мултидисциплинарно изкуство, така че всеки жанр да е в симбиозна връзка с останалите, без да е приоритетен. Това изисква специфичен начин на работа и дълбоко разбиране и връзка с всеки елемент – звук, музика, танц, визия, пространство. Създаването на "Златни илюзии" обобщава естетика ни в манифестирането и като пърформанс.
Ханс Питър Кун има награда от Венецианско биенале и е изключителен професионалист в областта на изкуствата и светлинния дизайн. Какво е важно да знаем за другите в екипа?
- Всеки един от колегите ми е изключително индивидуален професионалист с изразен автономен език. Ханс Питър е привилегирован като най-дълго практикуващ между нас, имайки предвид възрастта му. Успехите му са напълно заслужени, творчеството му е уникално, а освен това е и прекрасен лъчезарен човек с чудно чувство за хумор.
Джунко Вада, с която дългогодишно си партнират в професионалния и в личния живот, е по-непозната за мен. Това ще бъде първата ни съвместна работа като екип. Тя е умозрителна, ефирна и някак си недостижима в артистичния си индивидуален свят като капка дъжд, капнала до океана. Работи често над солови танцови проекти или като художничка.
Акеми Нагао е истински дзен артист - вглъбена, но изключително приемствена, отворена към всеки нюанс, силно сензитивна.
Обичате да експериментирате и да свързвате музиката с други изкуства - танц и пърформанс, светлинни инсталации. Това ли е начинът хората да разбират, да чуват музиката, докато я слушат?
- Съвсем не. За да разбират, за да чуват музиката, която слушат, хората имат нужда от добър водач, който да ги въвлече със себе си, с магнетизма на самата музика и собственото си вглъбяване и присъствие. Този водач може да бъде един или екип от хора, а всяка комбинация или соло жанр е в състояние да предостави този вид преживяване. Важни са създателите - проводници и магията, която предразполагат.
Най-добрият ви учител?
- Вярата в нещо по-силно, мащабно и извисено, интуицията, природата.
Как си обяснявате този роден феномен да сте артист, получил световно признание, но останал по-скоро непознат в родината си?
- Не мисля, че изкуството и естетиката, с които работя, намират разбиране и признание навсякъде по-света. За жалост, родната ми България е едно от местата, където това не се случва.
Иновативното изкуство намира доста странни пътеки да докосне някого. Част от предначертания път на тези, които имат необходимостта да го следват, е да търсят тези пътеки и устремено да вървят по тях. Радостта ми е, че има единици стойностни хора, които ме познават добре в България и ми се доверяват, разбират ме, следят ме и ме подкрепят. Това за мен е достатъчно признание.
Живеете в Берлин, а голяма част от живота си сте прекарала в Ню Йорк. Къде за вас е "вкъщи"?
- Вкъщи е, където е любовта. За нея няма граници и разделения.
Често ли се връщате в България? Има ли нещо тук, което бихте носили навсякъде с вас?
- Да, доста често. Обичам България с нейната прекрасна природа, с местата, където съм израснала от дете, с близките ми и приятелите, които са до мен години наред. Не искам да взимам нищо със себе си, всяко от местата, на които съм, ми дава нещо различно и неповторимо. Съгласна съм аз да бъда преносимата.
Какво предстои след премиерата в Пловдив?
- Директно след това заминавам на едномесечно турне в Австралия, Корея, Тайван и Япония, за да отпразнувам 30-годишнината от първото ми японско турне, свързано с моята невероятна детска история: На 16-годишна възраст бях избрана за телевизионна реклама на Meiji Yogurt, която бе в ефира на японската телевизия в продължение на една година. Там изпълнявах кратък откъс от La Campanella на Паганини. След многобройни писма от зрителите бях поканена в Япония и представяна от мениджърска компания Japan Orchestral Society в продължение на около 10 години. Изнасях концерти в цялата страна, също в Тайван и Хонконг, включително рецитали и солови концерти с оркестър в едни от най-престижните концертни зали - сред тях са Сънтори Хол, Симфонична зала Осака, Национална концертна зала Тайпе и т.н.
По това време бях много класически ориентиран музикант и ученичка в Софийското музикално училище. Много неща са се променили оттогава насам, включително моите естетически и артистични предпочитания. Тази година е 30-годишнината от първото ми турне в Япония. Благодарна съм, че мога да отпразнувам този повод, подкрепена от Сената на Берлин, местните институти на Гьоте и различни организатори, за да реализирам разширено турне в Австралия, Корея, Тайван и Япония.
Очаквам с нетърпение този специален за мен момент, в който ще представя и споделя настоящата си работа, както се е развила през тези 30 години. Турнето ще включва соло концерти с моя оригинална музика, съвместни солови концерти с композитори, включително премиери и нови пиеси, написани за мен, колаборации с местни музиканти, мултидисциплинарни изпълнения, майсторски класове и записи.
Премиерата на "Златни илюзии" е на 11 и 12 октомври в СКЛАД, Тютюнев град в Пловдив (ул. "Екзарх Йосиф" 16, ет. 4). Билети за спектакъла може да намерите онлайн в системата на ЕpayGo.bg, както и на касите на Easypay. Повече за програмата на One Dance Week може да откриете тук.