За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
Един вампир броди из Европа
Рейтинг: 518 НеутралноА на брат му?
Демокрацията е най-големият враг на планетата (https://foreignpolicy.com/2019/07/20/democracy-is-the-planets-biggest-enemy-climate-change/)karabastun
Рейтинг: 1171 НеутралноНа 10 юни (28 май ст. ст.) 1912 г. далеч от родината си, в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо, умира Пенчо Славейков.
[email protected]karabastun
Рейтинг: 1171 НеутралноВ началото на 1912 г. Славейков получава известие от Швеция, че е предложен за Нобелова награда за литература от Алфред Йенсен. Получава обаче и друго съобщение от родината – пенсията му спира да пристига. Здравето на Пенчо започва да се влошава и да тревожи близките му. Измъчва го и безпокойството да завърши своята грандиозна „Кървава песен“. Лекарите го съветват да отиде на планина. Пенчо и Мара решават да заминат в Брунате при Лаго ди Комо. На 5 юни се настаняват в скромна стаичка на хотел „Bella Vista“.
[email protected]karabastun
Рейтинг: 1171 НеутралноНа 9 юни Славейков се почувствал зле и в 3 ч. през нощта вика вярната си спътница, казвайки ѝ „Зле съм, наближава края…“. На сутринта идва лекар, който прошепва: „Късно е вече!“. Поетът дочува думите му и иска да каже нещо, но не може – цялата му лява страна е парализирана. Завесите в стаята са спуснати. Мара Белчева остава сама до леглото на любимия си. По залез слънце Пенчо потрепва и проронва една дума. Казват, че е същата, като тази, която изрича Гьоте на смъртния си одър: „Светлина!“. Към 8 ч. вечерта настъпва краят – душата на българския поет Пенчо Славейков тихо отлита във вечността.
[email protected]"Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите"
Автор: Илиана Иванова, Изгубената България
Julian Mall
Рейтинг: 870 РазстроеноСъдбата на членовете на кръга "Мисъл" е наистина трагична. За кратък период от време един след друг си заминават Пенчо Славейков, Петко Тодоров и Яворов! Остава само д-р Кръстев.
По-добре миг свобода отколкото живот в робствоmatiz
Рейтинг: 494 НеутралноСамо за уточнение - градчето Комо е стохиляден град :)))
pet fire
Рейтинг: 2940 НеутралноСтрахотна инициатива, браво.
penetrating
Рейтинг: 5592 ЛюбопитноЧудесна идея. Къде ще бъде поставена, близо до хотела ли?
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbertbramasole
Рейтинг: 2317 НеутралноНа стената на "Белла виста" има красива барелефна плоча на Пенчо Славейков, изработена по поръчка на Съюза на бълг. художници. Впечатлява и скромната паметна плоча, поставена от български студенти в средата на 20-ти век. На нея със стария правопис са изписани думите на поета "Дано ми Бог даде тук аз да доживея последните си дни далеч от родний край..."
"На народите с къса памет преходите са им много дълги.." Тони Филипов, Д-рJulian Mall
Рейтинг: 870 РазстроеноД-р Кръстев почива също при трагични обстоятелства през 1919г. Така че наистина над кръга тегне някакво карма в периода от 1912 до 1919 да си отидат един след друг.
По-добре миг свобода отколкото живот в робство