Когато незрящите "гледат" филми
В Дома на киното влиза голяма група незрящи ученици, хванали се един за друг. Те заемат местата си в залата, но не са единствени. И други хора - слепи или с нарушено зрение, пристъпват в салона. Дошли са да гледат анимационния филм "Дългият път на север" на режисьора Реми Шайе. Разрешено е да бъдат придружени от куче-водач, но, изглежда, никой не се е възползвал от това. Предстои прожекция в рамките на инициативата "Кино за незрящи".
Светлината в залата бавно загасва и филмът започва. Как незрящите могат да го гледат? Актрисата Диа Мантова на живо чете кратки описания, чрез които те могат да си представят това, което се случва на големия екран. Когато филмът не е дублиран, както "Дългият път на север", се прави допълнителен дублаж в студио - двама актьори изчитат всички реплики.
Описанията, които чете актрисата, са кратки, защото трябва да се вместват между репликите. Те предават обстановката, мястото на действието, движението на героите. Адаптираното за слепи кино донякъде прилича на радиотеатъра, като изключим, че става дума за истински филм и това, че киното е колективно изживяване. Както при всяка прожекция, публиката реагира на определени моменти, учениците се подбутват, разменят си по някоя реплика.
Когато филмът свършва, отнема известно време екипът на Дома на киното да включи осветлението в залата, но дотогава по-голямата част от публиката вече е излязла. Учениците, докарани със специализиран превоз, се качват, готови да отпътуват. Повечето от другите зрители са дошли по двойки и също вече се отдалечават.
Иван Иванов е незрящ и пред "Дневник" коментира, че за първи път идва на подобна прожекция. "Обичам да гледам филми", казва той, но когато е у дома си, най-често някой му помага, като му обяснява. "В най-лошия случай гледаш и каквото разбереш", отбелязва Иванов. Той работи като водещ на спортно предаване и съводещ на развлекателно токшоу в ефира на радио "Брайл FM".
Радомира Кунова от екипа на "София филм фест" разказва за "Дневник" как директорът на фестивала Стефан Китанов преди три години е присъствал на подобна прожекция на филмовия фестивал в Маракеш (Мароко) и е решил, че такова нещо трябва да има и в България. Оттогава тя отговаря за инициативата. В последните 3 години "Кино за незрящи" е част от програмата на "София филм фест", като се организират и допълнителни прожекции. Досега са адаптирани 8 филма.
"На нас ни се иска прожекциите да са повече и нямаме пречка да го правим, но срещаме трудности с привличането на незрящата публика. Знаете, повечето от тях водят затворен начин на живот", обяснява тя. "Има обаче много млади хора, които са активни и се вписват много добре в градската среда и в културния живот. Тенденцията е към нарастване на публиката", допълва тя.
Досега са били показвани и доста сложни филми като "Потапяне" на Вим Вендерс. "В него има преплитане на времената, беше изключително трудно за адаптация, но мисля, че се справихме", казва Кунова. Като се изключат заглавията, които се озвучават на живо, в момента два филма са "постоянно адаптирани за незрящи" - българският "Ирина" на Надежда Косева и "Белгийският крал". Кунова изтъква, че те винаги могат да бъдат излъчени повторно, стига някой да прояви желание.
"Незрящата публика е най-големият ни учител. Те ни казват какви филми им се гледат", обяснява Кунова. Прожекцията на "Дългият път към севера" е организирана съвместно с Асоциацията на родителите на деца с нарушено зрение. Училището за незрящи "Луи Брайл" също е един от партньорите на инициативата.
Кунова се надява, че през януари, когато е Денят на Брайловата азбука, ще се осъществи следващата прожекция. А през март в рамките на "София филм фест" със сигурност ще бъдат показани 2 или 3 заглавия.