Цветан Тодоров, за когото четенето беше живот
Последната книга на френския интелектуалец от български произход Цветан Тодоров в превод на Валентина Бояджиева предлага на вниманието на читателите издателство "Сиела". В сборника "Четене и живот", публикуван във Франция на 1 февруари 2018 г. от издателство Robert Laffont, е поместена пъстра палитра от текстове на видния философ, литературовед, антрополог и есеист, който си отиде от този свят през 2017 г. Статии и рецензии в периодичните издания, текстове за програми на постановки и изложби, негови речи, изказвания на конференции, в които той се занимава с теми като геополитиката, паметта, религията, хуманитарните науки, но също посвещава страници на личности като Ромен Гари, Милан Кундера и Сюзан Зонтаг.
В 350 страници "Четене и живот" обхваща 30 години от богатото творческо наследство на Тодоров, който е известен най-много с трудовете си по литературна теория и есетата си върху проблема за Другия и тоталитарния опит и е смятан за един от най-влиятелните интелектуалци на своето време.
"За разлика от мнозина други, по-известни от него, Цветан не беше нито дърдорко, нито фокусник. Той беше кротко непримирим, прозорлив интелектуалец, скромен учен, изследовател енциклопедист и педагог ("превеждач", казваше той), хуманист без илюзии, гражданин на света, умерен и взискателен", пише за книгата френският философ Андре Конт-Спонвил.
"Затова е толкова важно да го четем: това ни прави по-умни, по-скромни, по-нюансирани, по-точни – по-осъзнаващи сложността на света и трагичността на нашата участ. Настоящият сборник няма да утеши за загубата онези, които го обичаха, но ще помогне на всички ни да живеем малко по-добре или поне не толкова зле, а това е всичко, което можем да искаме от една книга", завършва той.
Тодоров е роден през 1939 г. в София, емигрира във Франция, когато е на 24 г. и е от студентите на известния семиотик и философ Ролан Барт. Заедно с колегата си структуралист Жерар Женет основава журнала Poetique, а преводите му допринасят за популяризирането на руския формализъм на Запад. Първоначално интересите на Тодоров са насочени към областта на литературната теория, като сборникът "Поетика на прозата" от 1971 г. се явява връхната точка в този негов най-ранен период. След това той се захваща с теми като като колонизацията и отношението към Другия, морала в концентрационните лагери и тоталитарния опит, Просвещението и демокрацията.
Тодоров за последно посети България през 2014 г. Повод за това беше представянето на книгата му "Несъвършената градина". "Мисля, че враговете на съвременните демокрации са вътре в тях", каза той тогава по време на кръгла маса на тема "Бъдещето на демокрацията в Европа" във Френския културен институт в София.
Сред най-важните книги на Тодоров са "Поетика на прозата", "Завладяването на Америка", "Памет за злото, изкушение за доброто" и "Живот с другите".