На днешната дата българското кино навършва 105 години. На 13 януари 1915 г. в първия киносалон в България "Модерен театър", открит през 1908 г., се състои важна премиера. Прожектира се първият български филм "Българан е галант". Той е дело на 24-годишния тогава Васил Гендов, който е негов режисьор, сценарист и изпълнява главната роля. Главната женска роля изпълнява актрисата от Народния театър "Иван Вазов" Мара Миятева-Липина.

Жанрът на черно-белия ням филм е комедия. След двудневни премиерни прожекции той е показван и извън София. Следва прожекция през септември в "Модерен театър" и дълго забвение. За жалост филмът не оцелява до наши дни и от него са запазени само 1-2 кадъра. Лентата е унищожена по време на бомбардировките в София през 40-те години на XX век.

Сюжетът на филма е разказан в мемоарите на Гендов: "Елегантният и обичащ приключенията Българан среща на улицата млада дама и започва да я ухажва. Тя решава да даде добър урок на натрапника и му предлага да я придружи до пазара, където прави покупки с щедра ръка. Изненадана, тя открива, че не носи пари и моли ухажора си да й даде назаем. Той се съгласява. Дамата води Българан в луксозно заведение и за негова сметка поръчва скъпи напитки и закуски. После натоварва кавалера с пакетите и го повежда към дома си. По пътя среща своя съпруг и му предлага да извикат файтон и да освободят "носача". Двамата потеглят пред смаяния Българан, който получава дребна монета за извършената услуга."

Гендов е автор на 11 филма, между които и първата екранизация на "Бай Ганьо" на Алеко Константинов. Негов е и първият български звуков филм - "Бунтът на робите", посветен на Васил Левски, в който самият Гендов играе главната роля. Той е инициатор на създаването на първия Съюз на артистите в България, (1919 – 1920 г.), Съюза на кинодейците в България (1931 г.) и Музея на българската кинематография (1948 г.).

Роден на 24 ноември 1891 г. в Сливен, Гендов се учи на театрално изкуство като стажант в театър "Сълза и смях" и в Народния театър. По-късно завършва висшата театрална школа "Ото" във Виена и специализира кино в Берлин. Работил е като актьор, като драматичен администратор в Русе и е бил директор на пътуващия театър "Български театър - София". Автор е на мемоарите "Трънливия път на българския филм". Почива на 3 септември 1970 г. в София.