Как Вили Казасян промени джаза в България

В Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звучене

Аз се чудех какво точно характеризира звука на саксофона...

• 11 9
• Докладване

"По това време в Голяма съветска енциклопедия саксофонът е описан като инструмент с капиталистическо звучене."

Това е някаква градска легенда. В нито едно от първите три издания на енциклопедията (от 1926 до 1978) не пише подобни неща за саксофона. Пише само какво представлява, какви видове има и че се ползва в симфоничната, естрадната и джазова музика. Даже във второто издание (томът от 1955 год.) е отбелязано, че Александър Глазунов бил написал концерт за алт саксофон и струнен оркестър през 1934. И е посочен източник - съветската книга "Съвременният оркестър" от 1953.
Отделно и в трите издания има статии за Адолф Сакс, в които е посочено, че е направил много за развитието на духовите инструменти.

Иначе за джаз е вярно, че през 50-те е отричан в Източния блок. Във второто издание има унищожителна статия - томът от 1952 год. Като обаче е конкретизирано, че става дума само за естрадния, комерсиален джаз.
Но в първото (томът от 1931 год.) статията е просто информативна и по-скоро неутрална. Посочено, че саксофонът играе водеща роля със своя чувствен и богат звук. Има бележка за "буржоазната музика" и "грубата моторика на джаза". Но пък правилно е отбелязано, че почти всички значими европейски композитори са се повлияли от джаза, включително Стравински, който е емигрант отдавна и Прокофиев, който по това време живее в чужбина.
А в третото издание (томът от 1972) статията за джаза направо си е хвалебствена. Пише, че не самият джаз, а превръщането му в обект на комерсиалната култура снижава художествената му ценност. Посочени един куп западни и съветски джаз композитори и е отбелязано, че прогресивните музиканти се били стремяли да държат джаза близо до традициите.

• 6 8
• Докладване

Дрън-дрън:

Саксофон

Саксофон (от имени изобретателя и греч. phone - звук), духовой музыкальный инструмент. Изобретён А. Саксом. Изготовляется из латуни. Представляет собой параболическую трубку с клювообразным мундштуком и одинарной тростью. Семейство С. состоит обычно из 7 разновидностей - от сопранино до контрабаса. Один из основных инструментов джазового оркестра. Применяется в духовом, эстрадном и симфоническом оркестрах, а также как сольный инструмент.

Большая советская энциклопедия: в 30 т. / Гл. ред. А. М. Прохоров. — 3-е изд. — М. : Сов. энцикл., 1969 – 1978.

Тролингер 42-ра категория

• 9 7
• Докладване

Милчо Левиев беше пръв. Не ,че Казсян няма принос , но той свири повече естрада .

• 3 5
• Докладване

До коментар [#6] от "hodounski":

Това е за да не го обвинят в комерсиалност другарите от ЦК.
Абе комунистите си бяха като аятоласите. прости, но арогантни и жестоки.

• 2 9
• Докладване

Всъщност по времето, когато е измислен саксофонът - 1840 - все още не е имало "сАвеЦка" власт и съответно енциклопедия, която да го заклейми. Основно предразсъдъци към звука му има от класическите музиканти, защото смятат, че няма достатъчно изчистен и благороден звук, сравнен с останалите духови инструменти в симфоничния оркестър. Поради тази причина навлиза слабо и бавно в класическите оркестри и чак през 20-ти век става малко по-популярен като инструмент за класическа музика, като има концерт за саксофон от Глазунов, както писа някой по-горе, може да се чуе в симфонични произведения (Стравински, Болеро на Равел) и т.н.

• 2 4
• Докладване

До коментар [#5] от "Johnny.B.Goode":

:))) Ама как лъжат само атлантическите тролове!! Браво за опровержението!

• 7 3
• Докладване

Най-после, някой да се сети да издаде книга за големия музикант и човек Вили Казасян!
Респект!

• 1 10
• Докладване

Ама как пък се хвърлихте да възхвалявате съветските енциклопедии.

Хора като Вили Казасян правеха комунизма с неговите идиотски порядки да се понася по-лесно.

• 2 8
• Докладване

По една случайност, мои роднини, братовчеди на баща ми, свиреха във формацията на Вили Казасян.
По техните разкази атмосферата там била АД.
Доноси, интриги, мръсотия с извор най вече самия “маестро”. “Изпечен мръсник” - това казваха за Вили Казасян. Веселяк, предразполага те да наругаеш властта, казва и той някой политически виц и сетне те донася с негови добавени “украшения” - иди опровергавай кое е истина, кое е негова интрига.
И двамата един след друг напуснаха със скандал, защото единият се изказал зле за се-се-се-ре-то и породените от него отвратителни условия за живот, а другият разказал виц за Людмила Живкова, в който се питало от какво е направен тюрбана на главата й, с който тя ходеше постоянно, а отговорът бил: “от разпасания пояс на баща й”.
Та тези “непремерени” изказвания на двамата музиканти били начаса направени достояние на Органите от самия Вили К. и двамата един след друг напускат България и се установяват единият в Швеция, другият в Норвегия, вече и двамата са покойници.

Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.

• 6 4
• Докладване

Колега - не е този източникът.
Това е от изказване на Никита Хрушчов по време на репресиите към надигналата глава интелигенция след привидното т.нар."оттепель", сиреч "охлабване", "разведряване" по времето след Сталин и 20-тия конгрес на ка-пе-ес-ес. В това изказване, цитирано в Литературная газета, освен че селтакът на власт громи авангардни скулптори като Ернст Неизвестни и други творци - поети, композитори и художници, намират място и "мъдри мисли" за джаза, който му напомнял на поквара, ето вижте извратения звук на саксофона, напомнял му запалена пура, чаша Виски, полусъблечена порочна жена - абе капитализъм в цялата му прелест.

Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.

• 2 2
• Докладване

По-скоро, коментиращите, относно съдържащата се фактология в БСЭ (разбирайте Большая Советская Энциклопедия) навярно не са запознати с нейния обем и изданията. От първото ѝ издание през 1926 г. излиза в цели 65 тома. А затова, че в нея саксофонът в един период от време е бил определян като "капиталистически инструмент" е абсолютно вярно. То фигурира в изданието на вторият допълнителен том на 1950 г., и след смъртта на Сталин през 1952 г. в следващото издание тази част от текста е премахнат. Но това не е толкова съществено в случая. По-важното е, че вече има книга, за наистина един изключителен музикант и много добър човек, какъвто несъмнено бе Вили Казасян. Много ми харесва заглавието на книгата, не случайно много хора го обичаха. Един високо морален и етичен човек. Всякакви други твърдения различни от това за личността на Вили, би следвало да се правят, изписвайки личните си имена, а не криейки се зад никнейм.

• 1 6
• Докладване

Большая Советская Энциклопедия няма никакво отношение към творчеството на Вили Казасян, още повече че той самия като музикант е бил пианист, а не саксофонист. Е, то и късите поли и дамските панталони бяха забранени.

Само простите хора си мислят, че има прости неща! Футболът е проста игра, но не е за прости хора ...

• 2 2
• Докладване

Аз като част от по-младите, и на всички отгоре напуснали Родината толкова отдавна, че чак вече се мисля, че тинейджърските ми години са прекарани на планетата Зог, смятам че хора като Казасян заслужават уважение. Но всяко нещо с времето си. Вчера бяхме в един джаз клуб в Бостън и между другото се насладихме на нещо, което е малко далеч от джаза в традиционното му разбиране. Ама имаше толкова много млади хора, че и по-млади от мен, които си казаха ето това харесваме....
https://www.youtube.com/watch?v=a2RA0vsZXf8
Е, имаше и традиционен джаз, имаше и блус, имаше и спомени от всички времена....

• 1 1
• Докладване

Това винаги съм си го мислел защото наблюденията ми показват че по комунистическо почти всички хора които се допускаха до телевизионния екран или пък до високите етажи на сферата в която работеха бяха толерирани точно заради такива даноси и мръснишки истории.

• 0 3
• Докладване

Всеки път съм св изумявала как само и само за да си начешат езиците се коментират неща със завидна некомпетентност, завист и злоба. Защо?
Кому е необходимо това? Да бълваш нечистотии по адрес на хора доказали се във времето! Да очерниш по-заслужилия от теб. Тези които вършат такива работи, ако имат годините да са живяли в оня режим със сигурност са способно на това за което пишат в своите постове и видно от тяхното усърдие са го правили и преди.
Така, че каквото и да се изпише от разни анонимници това си е клевета и нищо повече. От както съществува България, винаги е имало талантливи, честни и достойни хора,
а вън от съмнение е, че Вили Казасян е един от тях!

• 1 3
• Докладване

имало е: “Джаза на Оптимистите” джаз певици Ахинора Куманова (емигрант) ; Лиана Антонова...
саксофон в “Рабсодия в синьо” - Гершуин

• 0 0
• Докладване

Промени джаза ? за да може Цар Тошо да го слуша

Всичко, което може да се яде е обект на властта

• 0 1
• Докладване

До коментар [#20] от "sandpiper5":
Ахинора Куманова (имигрант)*
саксофон в симфоничен оркестър (“Рапсодия в синьо”)
грешно “рабсодия”

• 0 0
• Докладване

UNITED EU UNION

През 1944 Биг Банда проникнала в България и изкарала джаза от модата (или модата от джаза).
Тя издигнала на преден план стоителство и развитие на социализъм неразвит - преди развит, реален и зрел - преди фаза крайна, 1989.
Тогава първият партиен и държавен ръководител признал...
писна ми от вас, оправяйте се мене.

В такива (продължително) трудни условия Вили се заел да възражда джаза, постигайки Биг Бенд монопол в кулоарите на Национално радио на НРБ.

За беда на некои почитатели, през 1960те години:
световна Бритнска музикална инвазия.

Литъл банди с по 4-5 бандита в симбиоз и с висок коефицент на полезно действие като Битълсите и Търкалящи се Камъни произвеждали музикални, инструментални, тектуални и игрални "поп" шедьоври
хит след хит миг след миг.

Така заглушавали славата на мощни Биг Бенди с по 100 бандита,
всека въоръжена с тромбони, тромпети, кларинети и
духови баси, ударни инструменти, и струнни (вкл. клавирни),
воглаве с диригент.

Неравна битка...
.
"Как Вили Казасян промени джаза в България"

• 0 0
• Докладване

#23

оправяйте се без

"Тогава първият партиен и държавен ръководител признал...
писна ми от вас, оправяйте се мене."

• 0 0
• Докладване

Слаб е горният материал, защото нищо не пише за това, как пролетариатът раждал суинги! А нито дума няма за рязаните панталони и печатите по баджаците на девойките с минижуповете! Битълс се слушаше само тайно по юргана! Който го гепеха го стрижеха.

Freedom's just another word for nothin' left to lose

• 1 3
• Докладване

“big band” на Вили Казасян...
свирили композиции на Glenn Miller (1904-1944): “In The Moon”; Chattanooga Choo Choo”, Miles Davis...

• 0 1
• Докладване

До коментар [#23] от "dnevnikar":

Повечето пъти си готин с коментарите си, но този път нещо не ти се получи.
По време на Бийтълс, Ролинг Стоунс и пр. , също и Верди и Пучини например не са били слушани толкова, колкото попмузикантите.И к'во? Едните са били малки банди, другите цели оркестри с диригенти и певци, изучавали пеенето в най добрите школи. Е и...?

You always pay for what you get. Sometimes you get what you pay for.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#25] от "amerikanbastard":

Това се пише сигурно от някой младеж, който познава 60-те години само по анти-комунистически митове. Битълс се слушаха съвсем свободно. Единственият проблем беше, че не се продаваха техни плочи - трябваше някой да донесе отвън за да си ги запишем на магнетофон.

• 0 1
• Докладване

проба

• 0 0
• Докладване

960 завърших елитна политехническа г-я, бъдеща МГ със собствен „жас“, както казваше завучът ни. Свиреха през 1956/57 бъдещ инженер - алто сакс, тромпетистът си остана такъв, бъдещ строителен техник - цугпозаунист, бъдещ професор по физика в СДУ пееше Беса ме мучо, Чучу, Добър ден, тъга (Фр. Саган от филма) и ред други неща, не непременно джаз. Свиреше се Настроението, Ганц Парис, Пияните моркови, Костилка от череша, Истамбул, нот Константинополис и ред други „парчета“. Модерен джаз малко трудно можеше да се чуе, цирковете свиреха като духови музики на парад (но в окръжния ни град имаше поне 20 духови музики, само военни три, отделно фанфарните), на забавите милиционери следяха повече да не се “джазираме“ - кълчим на мамбото, румба с тласък и шимито. Лисичият тръс минаваше, имаше съветски фокстроти от Цфасман, Лундстрем и други даровити евреи по радиото. Учителката ни по пеене и музика – първа братовчедка на именитите вече Катя и Диана с сама оперетна прима, ни снабдяваше с евтини билети за неделното повторение на петъчния симфоничен концерт и през 58 с полупрезрителен-полутържествен глас обяви за джазовата ряпсодия в синьо със Сашо Владигеров. 1956, мисля, я „гледах“ в Студио 1 (обърнатат пирамида я нямаше и се влизаше през задънените сега врати от направа двора) с Ото Либих, концерта за тромпет на Арутюнян (чем не армянский джаз, игрив и синкопиран) с Петър Карпаров, а третия инструментален концерт съм забравил, но беше в същия дух. Всяка лятна ваканция, дори лятото преди първо отделение прекарвах в София и от “Мадам Бътерфлай“ в „Балкан“ през Арк. Райкин в Летния, Андре Клюитан с Френското Радио (Дафнис и Хлоя), БИАД с концертитер „Джаз Фокус“и Джаз Панорамата от 67-68 и после по-инцидентно. А за саксофона: освен прекрасния концерт на Раймонд Морицевич Глиер, Болерото , Арам Хачатурян го е вкарал в „Танц със саби“ и като дойде веднъж у нас го свирИ по Радио София и каза - без превод от руски, че с дрезгавия си композиторски глас ще изпее партията на саксофона. В „Дванайсетте стола“ на парахода по Волга с лотарията свирят Галкин, Палкин, Чалкин и Залкинд (Илья Ильф няма комплекси за еврейството си) на Есмархови стъкленици (какво друго, освен джаз като на вибрафон), а „саксофонът, това жалко подобие на инструмент, врещеше като коза“. 1960 в нашия вече с малък окръг град се състояха „Вечери на симфоничния джаз“ само с Гершуин (и той като Ървин Бърлин с руско-еврейско потекло) със Сашо Владигеров Рапсодията, „Един янки в Париж“ с клаксоните и потпурите из „Порги и Бес“. През 1963-4 я бяха представили концертно в Ленинград на руски (Давыд был и болен, и слаб, но в боях он толк понимал, простой как жирафа, убил Голиафа, и даже пращи не сломя ... - това по разказ на присъствал). През 64-65 в летния ни театур „Юрий Гагарин“ гостува американски голям духов оркестър на ВВс или ВМС и освен всякакви бугита и настроения и лунни светлини изкара Песента на варяжкия гост с такива вибрата и извивки на цуга, после от „Розмари“ арията й по същия начин. Откъм „Руски“, дето започва денят, тогава яе влизаше в „Студио Музика“, където освен всичко друго се срещахме с любители на супер стерео плочи (сега им викат „винил“) на Харе Белафонте - Царя на калипсото, „Порги и Бес“ цялата с Лорин Маазел, Кливланд и Леона Митчел, купих си я след години от Немскя (ГДР) център 4 плочи. А защо пропускаме ЧСКИЦ, Полския, Унгарския - що плочи тамимаше по 4,50 моно и 6 стерео. А нашите балети със синкопи и дисонанси? Да, без Бийтлс официално, ама БИСЕРИ ОТ македония, Бандараците, а каналите си работеха. А ПРОФЕСОР казасян (така го наричаше един приятел) и хиляди деятели намираха модус вивенди и добре направиха.

• 0 0
• Докладване