Фелини завинаги
Днес светът отбелязва 100-годишнината от рождението на Федерико Фелини (20 януари 1920 – 31 октомври 1993) – великия Маестро от Римини. Той е уникален филмов фантазьор и разказвач, един от фундаменталните съзидатели на авторското кино.
От 1951 до 1990 Фелини е създал 20 игрални филма, два документални и три новели от омнибуси. Снимал е и реклами. Сред върховете му са "Пътят" ("Оскар" за чуждоезичен филм), "Нощите на Кабирия" (награда за женска роля от Кан, "Оскар" за чуждоезичен филм) и "Джулиета и духовете" (със съпругата му Джулиета Мазина в главната роля), "Сладък живот" ("Златна палма", "Оскар" за костюми), "8 ½" (2 "Оскар"-а), "Рим", "Амаркорд" ("Оскар" за чуждоезичен филм, 2 "Давид на Донатело"), "Репетиция на оркестър", "Градът на жените" (6 италиански награди), "И корабът пътува..." ("Златен глобус", 4 "Давид на Донатело"), "Джинджър и Фред" (2 "Давид на Донатело"), "Интервю" (юбилейна награда в Кан). Всеки един от тези филми е променил с нещо езика на киното. В тях има експлозивна фантазия и колорит, дързост и извисеност, сънища и спомени, реалност и гротеска, възторг и тъга...
Филмите на Фелини са вселена на фантазията, изтърбушила конвенционалните представи за екранно изкуство. Те са творения на вулканичен кинематогрaфичен хедонизъм. В изповедалното му и издевателско кино делникът е магична игра, творчеството е неизменно съмнение, любовта е утопия, а самото живеене – екзалтация за странници. Героите му са скиталци и режисьори, аристократи и клоуни, сладострастници и страхливци, прагматици и лунатици, деца и родители...
Алтер егото на Фелини е Марчело Мастрояни – без неговото фино лице, тревожно изражение, топъл поглед (и зад очила), красива осанка "Сладък живот", "8 ½", "Градът на жените" и "Интервю" не биха били толкова магнетични.
Съществена е ролята на жените в киното на Фелини: несретници и властници, красавици, любовници и майки... Те са запечатани на филмовата лента с дълбоките очи на дребничката Джулиета Мазина, с пищния сексапил на Анита Екберг и Клаудия Кардинале, с изтънчения профил на Анук Еме, с трескавата извънредност на Анна Маняни В книгата "Аз, Фелини" четем: "Моята цел като режисьор е да разкрия всеки персонаж, не да огранича. Всеки герой трябва да открие собствената си истина, но и да прояви селективност в саморазкриването. Актьорът трябва да открие не личната си истина, а истината на героя, когото пресъздава. Тогава постига майсторството на илюзията. Никой не е успял да постигне по-майсторски тази истина и тайната на илюзията от Анита Екберг в "Сладък живот" или Мастрояни в " 8 ½", или пък Джулиета в "Пътят" и "Нощите на Кабирия".
Буреносни са бароковите предизвикателства на Фелини, превърнали дори фонтана Ди Треви във филмова емблема. В книгата си "За фестивала в Кан с любов" дългогодишният му президент Жил Жакоб пише: "Независимо дали са разкошни, скромни или апокалиптични Фелини е човек на фантасмагориите. Нормалността и действителността го отегчават и никога не са го вдъхновявали. Без въображение няма филм, освен да направи някой за творческата немощ ("8 ½"), но чудесата се случват само веднъж".
Всеизвестно е, че отношението на Фелини към морето е сложно, че жителите на Римини са били обидени заради карикатурното им изобразяване в "Амаркорд", но всъщност този велик филм прави световноизвестен крайморския град. Също се знае, че Фелини мъчително намира финансиране на своите проекти. Почти всеки път е ад. Така остават нереализирани доста филми. Сред тях са "Пътуване до Тулун" за Кастанеда или "Пътешествието на Дж. Масторна" – текст, който Фелини написва в памет на своя приятел, психоаналитика Ернст Бернхард, след изпробването на ефекта от LSD под лекарско наблюдение.
У нас Фелини неизменно е на почит, но през 2007 в София се състоя грандиозен фестивал в негова чест с всичките му произведения. Копията бяха реставрирани и предоставени специално от студия "Чинечита", където снима десетилетия и е вторият му дом. Точно в нейните огромни павилиони геният създава умопомрачителните екстериори от пластмасови морски вълни за "Амаракорд" или "И корабът пътува...".
Разбира се, когато става дума за магичното кино на Фелини, не бива да се пропуска операторът Джузепе Ротуно (19 март 1923). Ако при Лукино Висконти той все още "кове" грандиозното си умение да материализира режисьорската фантазия, подчинявайки визията на разказа, при Фелини се срещат двама гении. Режисьорът сътворява несънувани фантазми, а операторът с деликатна изкусност ги въплъщава на лента. Получава се нещо като съзаклятие между физическата и метафизичната реалност. От новелата "Тоби Дамит" в омнибуса "Три стъпки в делириума", през "Сатирикон", "Клоуните", "Рим", "Амаркорд", "Казанова на Федерико Фелини", "Репетиция на оркестър", "Градът на жените" до "И корабът пътува" всевиждащата камера на Ротуно не само отразява вълнуващо лица, фигури и движения, или "човешкия пейзаж във филма", по израза на режисьора, а и сътворява измислената от него действителност. Както самият Фелини споделя по повод технологията на "Амаркорд", "това е морето, което исках да имам, и истинското море никога не би могло да бъде същото".
Разбира се, когато става дума за магичното кино на Фелини, не бива да се пропуска и величавата музика на Нино Рота (1911-1979), превърнала се в могъщ контрапункт на лутанията на героите и ребуса на ситуациите.
Има много документални филми, посветени на Фелини. На "Киномания" гледахме най-новия – "Фелини без край" на Еудженио Капучо. Той е свързан с Маестрото отдавна - запознават се в родния им Римини, когато е тийнейджър, после е негов асистент в "Джинджър и Фред" (1985), били са близки. Прекрасно изживяване е да следиш живото присъствие на Фелини в различни възрасти, да слушаш изнесения му глас
Ако Чинечита е храмът на Фелини, къщата им с Джулиета Мазина на улица "Маргута" № 110 в Рим е култово място за поклонение пред гения. Спомням си, че попитахме млади карабинери къде е, а те поклатиха неразбиращо глави. Спряхме възрастна дама със същия въпрос. Тя просълзена ни показа съседната улица. "Гений", промълви. Не пропускам да мина покрай къщата всеки път, когато съм в Рим.
Според Били Уайлдър "на екрана човек винаги ще познае филмите на Фелини. Стилът му е индивидуален. Има неща, на които не могат да ви научат. Раждате се с тях. Той бе първокласен клоун, с уникално, страхотно светоусещане. В живота в компанията на Фелини би било да изключено да го сбъркате с някой друг. Имаше си своя орбита. Когато човек като Фелини умре, няма начин да завещае формулата си, защото такава формула не съществува. Онова, което правеше, извираше от личността му. Изучаваха го, анализираха го и го копираха и може би за някого някога ще кажат, че "филмът му е като на Фелини". Но само като на Фелини. Когато нещо стане непредаваемо, значи е истинско".
А според самия Фелини "киното е стара блудница като цирка и вариетето, която знае как да ви предложи различни удоволствия".
Довечера в чест на 100-годишнината от рождението на Федерико Фелини във филмотечното кино "Одеон" ще бъдат показани безплатно неостаряващият "И корабът пътува..." и документалният филм "Преводачката на черно-бели филми" на Теди Москов, посветен на вдъхновената преводачка от италиански в старото кино "Дружба" Нели Червенушева, открила на свой ред в него къщата на "Маргута".
Фелини е завинаги.