В Югозападна България, в малкото спокойно планинско градче Костенец, има

необикновено училище - "Свети Климент Охридски". Сградата прилича повече на художествена галерия, отколкото на учебно заведение.

Преобразяването е започнало преди много години и продължава до ден днешен. Училището е открито на 15 септември 1971 г. "Първият учителски съвет се провежда на свещи, защото няма електричество, а класните стаи са "обзаведени" само с чинове и черни дъски", пише в сайта на гимназията.

Както възпитаниците на учебното заведение, така и учителите работят в творческа атмосфера, която, подумите на директора на гимназията Захаринка Кусарова, е приятна и стимулираща за всички.

Всеки коридор от триетажната сграда е огрян от пъстрите цветове на рисунки и стенописи. Украсата на кабинетите съответства на предметите, които се преподават. В училището има богата библиотека. Има и актова зала, в която учениците играят в различни постановки при всеки голям български празник.

И сегашният необикновен облик на училището е благодарение на общите усилия между учениците в гимназията, учителския колектив и най-вече учителя по изобразително изкуство Борис Котларов.

Като екип, те успяват да вдъхнат живот на стари, захвърлени и неизползваеми предмети - превръщат стари столове в различни по големина и цвят риби, създават изящни дървета от пяна за прозорци, а техните листенца са от захвърлена пластмаса. От плоскости извайват нетрадиционни декори, които придават цвят и уют на стаите. Стените по коридорите са изрисувани с акрилни бои, а изхвърлени на боклука предмети са превърнати в нетрадиционна украса в много от кабинетите.

За г-н Котларов е изключително важно да работи заедно с учениците си, защото иска "те сами да повярват в красотата, която създават. Да усетят, че са създали нещо ценно, нещо уникално, нещо само тяхно". "Мотивацията ни е простичка – да остане нещо след нас", обяснява той.

И идеите не секват, готови са нови проекти, които да направят облика на гимназията още по-необикновен.

Преподавателят се опитва да научи децата "да не прикриват емоциите си... На чистота, на истинност, на човечност. Толкова нормални неща".

Той се обръща към всички учители в живота на децата със съвета да им дават криле, за да летят. "Понякога не се получава, понякога се реят, но това също е полет. Реенето понякога доставя по-голямо удоволствие от самия полет..И да им се позволи да горят, не да ги притискаш, да ги смазваш или да ги унижаваш – не бива. Те трябва да изживеят своето детство и то да им носи радост".