Ако трябва сам да си направи видеовизитка, бургаският бард Димитър Таралежков би я заснел в някое село. За себе си би казал просто: "Аз съм режисьор-агроном." И би си окачил на врата табелка с надпис: "Наздраве!"

Наскоро той издаде първия си албум "Няма смисъл" заедно със своята група "Таралеща". В него е включил 13 песни, а най-сложната задача при работата по него е бил подборът. Все пак за повече от 15 години активна музикална дейност е натрупал 75 авторски парчета. "В албума наредих моите любовни изстъпления и даванията накъсо с жените. Жените не са много, но положението е много накъсо", смее се той, позовавайки се на друг музикант - Ангел Ангелов-Джендема

Самият Таралежков не може да си спомни кога точно е написал първата си песен. Предполага, че това се е случило през 2003 или 2004 г. "Тъкмо ми бяха подарили китара и дрънках по 8 часа на ден. Съквартирантите ми много се смяха, а един от тях - възпял съм го в едно парче, каза: "Ей, кога ли ще се събудя една сутрин и ти ще си се научил да свириш?" Един ден се събудих и се бях научил да свиря". Другото, което е сигурно, поне що се отнася до първата му песен, е, че просто е разказал чрез китарата първата история, която му е дошла в главата. Неговите парчета са базирани върху реални събития от живота му. "В някои от тях дори доста съм прекалил с действителността", продължава той.

Таралежков е завършил кино- и телевизионна режисура в Нов български университет. Част е от режисьорската група "Бидон филм" заедно с Олег Константинов и Никола Бошнаков и през 2004 г. печели наградата на Международния фестивал за късометражно кино в Балчик с филма си "Бургас на Таралежков". От години обаче не е активен като режисьор. "Киното изисква повече ресурси и стига до по-малко хора. В музиката нещата се получават по-лесно", казва той. За него обаче есенцията е една и съща - рисува картини с различни изразни средства. "Просто реших да ги рисувам без много ресурси."

Интересът му към киното се заражда по време на детството, изкарано в неговия град - Бургас. Бяга от часове в училище, за да гледа филми. "Все още имам голяма любов към киното, затова ми е тъжно какво се случва с него. То не само стои на едно място, а се движи назад", обяснява той. Не му харесва колко голям е броят на филмите с продължения и на римейковете. Мнението му е, че твърде много хора уж гледат, но правят нещо друго. И се приспиват с филми. "Не искам някой да ми проспива филмите. Това е", разказва той.

Фамилията е наследство от рода му от село, недалеч от родния му град. "Таралежкови са спокойни хора, леко прегърбени и много хрисими. До момента, в който не ги ощипеш. Тогава наострят бодлите. Май и аз съм такъв", смее се. "Но може би някъде по линията е имало и една мечка." Като малък свързва селото с неприятни изживявания, защото го свързва с много работа и жега. "Пък аз оттогава си тренирам мързела", не крие той. В последните години обаче преоткрива селото, след като родителите му почиват. Пренася се да живее там, за да се грижи за лозята.

Заявява, че между градския и селския живот няма кой знае каква разлика. "Само дето тук ти минават по-малко глупости през главата. Малко се прочистих", продължава Таралежков. Сега дните му са свързани с лозята - всеки ден се занимава с тях, но не твърде много. "Смятам, че от работа основно се гърбавее", изтъква той. В останалото време гледа четирите си кучета и се посвещава на музиката си. За момента е домашен производител на вино, но има амбиция някой ден да стане "истински" такъв. С тази цел учи агрономия в Аграрния университет в Пловдив. Накрая, зарича се той донякъде шеговито, донякъде сериозно, ще стане режисьор-агроном и дори ще си закачи табелка на вратата.

В една от своите най-известни песни пее, че лятото е само наужким, замирише ли на печени чушки. На свой ред, зимата за него си отива, когато започне активно да се занимава с лозята. Тогава целият е в кал, а ароматът във въздуха е на тор и на гювеч. Открива в смесените магазини романтика и обожава влаковете, защото това е най-удобният транспорт, евтин е, не изисква усилия и "можеш да пиеш, без да нарушаваш законите за движение по пътищата." От друга страна, отбелязва, че една от невъзможните мисли за него е комбинацията от пътуване и липсата на цигари.

Таралежков е обиколил цялата страна с музиката си. Свирил е в над 30 села, в мол, във винарна. "Свири ми се на стадион", зарича се той, тъй като за момента това е една нереализирана мечта. Изборът на песни за конкретното участие е в зависимост от настроението му. Понякога изправя на нокти другите членове на "Таралеща", защото му хрумва да изпее парче, което не са репетирали. Най-запомнящият се завършек на негов концерт е, когато при финалния акорд столът, на който седи, се чупи. "Едно участие в Елена обаче беше върхът. Забравих си обувките в Бургас и когато се качих на сцената на мегдана, взе да ме бие ток... Казват ми да си обуя обувките. Аз им викам, че нямам. Накрая ми докараха едно найлонче и ми го сложиха под краката. Много се бъзикаха с мен", продължава той.

Съставът на групата, с която свири през годините, се мени. Единствената константа е перкусионистът Невен Кидеров. "С бат' Невен трябва да се стараем повече, защото всички останали в групата са академици", обяснява Таралежков. А колкото до следващия албум, бургаският поет с китара твърди, че работата по него ще започне съвсем скоро. "Ще ни отнеме повече време, защото никой не е чувал песните освен най-близките ми хора. Ще трябват и повече репетиции, понеже ще записваме на живо по една-две песни на месец. Надявам се да излезе другата година", завършва Таралежков.