За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
Виж видео 
PavelCZ
Рейтинг: 1250 НеутралноЖалко, ако наистина е единственият брой. Подобна идея, ако се разработи, може да даде много плодове - не само за личностите, на които са наречени днес улиците, но и на историята на наименованието.
E PLVRIBVS VNVMНапример - от CARDO MAXIMVS до Витошка - една улица на поне 1900 години...
Разбира се, повечето днешни улици в София не са съществували преди около 120 - 130 години, на други пък не им знаем имената. Но би било мноого интересно проучване.
zero_day
Рейтинг: 63 НеутралноПохвално начинание!
Лелка
Рейтинг: 465 НеутралноБраво - това е мисъл, старание и чувство за истинското и осъзното родолюбие.
Верно, по-трудничко е от дзипане с татуирани ноги къде ли не, но е наистина будителство.
selqnin
Рейтинг: 859 НеутралноУВАЖЕНИЕ за младежите и преподавателите им!!!!
tamada
Рейтинг: 708 НеутралноТо хубаво, но щом е единствен брой, значи не е списание, а брошура. Това, че ще прилича по дизайн на списание не го прави списание. Във факултета по журналистика би трябвало да знаят разликата. Все едно да заснемеш филм и да го наречеш "единствен епизод от сериал".
Тънкостта на периодиката не е да направиш един брой. То създаването е сравнително лесно - ще го мислите, ще спорите с колегите за съдържание, за графика, ще отхвърляте 1-2... 10 проекта и ще боли, но накрая ще го родите.
Трудното идва после, когато вече времето те притиска и трябва да създаваш материал, да заместиш напуснал журналист или служител, и да намираш финансиране за да излиза всеки брой, ама в обявения срок, а не когато ти скимне.
Това е списанието, а не еднократен напън.
Константин Николов
Рейтинг: 5 НеутралноЗдравейте аз съм главният редактор на списанието. Така е прав сте за единият брой, но тук е важно да отбешежим че тази задача се възлага на всеки четвъртъ курс профил “печат”. Тоест може да се каже, че ниецсме възпрепяствани поне на този етап да продължим излизането на списанието в този си формат и върху тази тематика. Но съвсем спокойно може да очаквате и труда на следващите четвъртокурсници от съответния профил, който със согурност също ще бъде интригуващ. До коментар [#5] от "tamada":
DDR
Рейтинг: 640 НеутралноДо коментар [#6] от "Константин Николов":
Frieren für die Freiheit. Tempolimit für die Freiheit. Ein Kühlschrank im Sommer – notwendig oder Kriegstreiberei?Ето нещо за българските улици в Прага, което пуснах тук преди време. Има цял квартал с преобладаващо ”български” улици. В провинцията също тук таме се среща по някоя, барабар и Георги Димитров.
https://m.dnevnik.bg/ot_vas/novini_ot_vas/2019/03/27/3409766_bulgarski_ulici_v_praga/
tamada
Рейтинг: 708 НеутралноПак не схващате кое е важно. Ние нищо не очакваме. Списания дал бог на пазара, пък и Интернет си имаме, а което го няма в Интернет го има в библиотектие. На когото му е интересна темата сам може да си намери историите зад имената на улиците. В днешно време дали едно списание ще оцелява е проблем на издателя, не на читателя. Вече няма такъв глад за информация, понеже информация има много и то на различни достъпни езици. Дори специализираните списания за различните браншове изпитват трудности въпреки, че потенциалната им аудитория не намалява.
И за вас не е важно дали списанието ще излиза на хартия. То самото излизане е само технически въпрос - да се напечата и да се даде на разпространителя. Не е нужно да го печатате - просто подгответе още 2-3 броя на PDF. Но ако наистина ви е трудно да продължите с правенето в този формат и върху тази тематика значи никакво списание не сте направили. Ако не ви стига времето ще го правите в свободното си време. И без това един ден дори да си намерите работно място със заплатата поне 2/3 от вас ще си търсят втора работа. Свиквайте отсега!
И честно казано не виждам защо мъчат бъдещи журналисти с учене на графичен дизайн и предпечат. То няма да бъде ваша работа. Специално за заданието преподавателите ви могат да вземат назаем студенти от Художествената академия или от някой друг университет да правят архитектурата и дизайна, а вие може да гледате, ако чак пък толкова ви е интересно.
Вместо да ви занимават с глупости трябва да ви научат
- Как да си направите сметката дали можете да издавате специализирана периодика или не можете. То дори не е нужно да пишете дълги текстове предвид, че примерно в комерсиалните списания около 30-40% от обема е реклама, въпреки намаляващия рекламен пазар. Точно обратното - за списание е нужно да се научите да съкращавате текста без да се губи важното от него.
- Да търсите, намирате и проверявате информация по зададена тема. Защото аз съм сигурен, че масово статиите са преписвани и пренаписвани от Интернет, но не сте се сетили да отделите двама души от екипа за проверка на фактите.
- Да пишете в срок и в зададения обем. Тоест не един студент да напише статия, ами да напише 4 статии за месец. И не за каквото му е интересно, а именно по темата, щото си е "намерил работа" само в списание за улици, иначе ще стои гладен.
- Да се изредите на редакторското място за да поправяте, одобрявате и отхвърляте материали, и да обосновавате решенията си.
- Да уволните половината редакция, щото "собственикът" ви е съкратил бюджета и да направите следващия брой в намален състав. А уволнените да направят конкурентно издание, пък да видим кое ще е по-добро.
- Да отидете при разпространителите и да седнете да преговаряте за условията пък макар и само като упражнение. Ама не за единствения си брой, а за периодично издание. Тъкмо ще се научите да четете договори.
Ей такива разни неща ще са ви полезни (има и други), а не да обработвате снимки във Фотошоп и да правите макети в ИнДизайн. Като изработите 3-4 броя така, чак тогава ще започнете мъничко да усещате какво е списанието (знам че във факултета имате учебен вестник, но сега говорим за списание).