Веселина Сариева: След пандемията ще има ново изкуство и нова артистична среда

След пандемията никой няма да се интересува от изкуство, за което се плаща.

• 4 9
• Докладване

До коментар [#1] от "gr52":

За изкуство е нормално да се плаща. За псевдоизкуство - не е нормално нито да се плаща, нито да го има. Ще се радвам много "гиганти" в изкуството да отпаднат от сцената, но там се пера... въртят много пари и вероятно пак ще е така. Медиите пак ще пишат дитирамби и статистики с големи показатели за поредната "звезда" , която освен да "кърти" голямата пара, няма да става за нищо друго, освен предназначението си по дефоут.

• 1 7
• Докладване

"Преоблякъл се Илия-все в тия"

• 0 7
• Докладване

...Очаква ни нов авангард. След като паднат маските и всеки си намери по естествен начин мястото...

Я, помислете, дали "творческите ви търсения" да не се насочат по-скоро към прекопаване и оформяне на лехите със зеленчуци. Може и към подрязване на ябълкови дръвчета. Ще е по-полезно от инсталациите, флашмобите и перформънсите, дето ни го пробутвате за изкуство.

• 4 9
• Докладване

"Това е прекрасното на времето, в което сме - дава свобода и нов живот на идеите. Аз смятам, че след тази пандемия ще се появи едно ново изкуство, една нова артистична среда, един нов вид куриране, нов тип галеристи и много нови неща.."

Цялото интервю създава впечатление за трудносмилаемост.
Какво показва миналото. В периоди на кризи, локални(и не само) катаклизми и непосредствено след тях, изкуството се обръща към фундаменталните си начала и изрязва периферията си.
Или иначе казано, работи за повече смисленост и не се занимава с глупости.

• 3 8
• Докладване

Вчера гледах по НВО един иначе приятен филм със заглавие "Дора и нещо-си...". Във филма участваха почти само латиноси,заедно с Ева Лонгория,(между другото,изненадващо е понапълняла!). Та във филма ме разби една политкоректна "мисъл":"Че лисицата краде е...стереотип!" Псевдо-либералите полудеха!!!

• 4 5
• Докладване

Тази културтрегерка си живее в свой измислен свят, от който всеки нормален човек не се интересува.

• 3 10
• Докладване

"Коста Тонев, You talkin' to me? (Taxi Driver), 2020 - Поредица от колажи върху прозореца в жилището на художника. Субтитри от филма "Шофьор на такси" (1976)."

• 3 0
• Докладване

A 911 не гледаш ли? По Фокс. Хвърлям едно око, докато правя друго.
Толкова плътно нафрашкана "политкоректност", не съм си представял, че може да се вкара във филм. В всичките много серии, няма една бяла двойка. Двойките са или смесени по раса, или еднополови.
Почти във всяка серия има по един бял, който умира. Като в повечето случаи е някакъв насилнил.
Също, всички бели двойки, без изключение, мъжът е някакъв насилник.
А в последната серия имаше и терор на полицаи към черни. И обилно се говореше, все едно че е ежедневие. А такова нещо не съм чувал от 20 години да се случва.

• 0 5
• Докладване

Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

For Whom the Bell Tolls
by
John Donne

No man is an island,
Entire of itself.
Each is a piece of the continent,
A part of the main.
If a clod be washed away by the sea,
Europe is the less.

As well as if a promontory were.
As well as if a manor of thine own
Or of thine friend's were.
Each man's death diminishes me,
For I am involved in mankind.
Therefore, send not to know
For whom the bell tolls,
It tolls for thee.

За кого бие камбаната

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.

Написано по време на епидемия...

• 0 4
• Докладване

Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

For Whom the Bell Tolls
by
John Donne

No man is an island,
Entire of itself.
Each is a piece of the continent,
A part of the main.
If a clod be washed away by the sea,
Europe is the less.

As well as if a promontory were.
As well as if a manor of thine own
Or of thine friend's were.
Each man's death diminishes me,
For I am involved in mankind.
Therefore, send not to know
For whom the bell tolls,
It tolls for thee.

За кого бие камбаната

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.

Написано по време на епидемия...

• 0 3
• Докладване

Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

For Whom the Bell Tolls
by
John Donne

No man is an island,
Entire of itself.
Each is a piece of the continent,
A part of the main.
If a clod be washed away by the sea,
Europe is the less.

As well as if a promontory were.
As well as if a manor of thine own
Or of thine friend's were.
Each man's death diminishes me,
For I am involved in mankind.
Therefore, send not to know
For whom the bell tolls,
It tolls for thee.

За кого бие камбаната

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.

Написано по време на епидемия...

• 1 3
• Докладване

Джон Дън (на английски: John Donne) (1572 – 1631) е английски поет и англикански проповедник. Произлиза от римокатолическо семейство и преживява гонения до преминаването си в лоното на Англиканската църква.
След това събитие става известен с дълбоко трогващите си проповеди и религиозни стихотворения. Страстните редове на тези проповеди повлияват на бъдещи творби на англоезичнатата литература като „За кого бие камбаната” от Ърнест Хемингуей и „Никой човек не е остров” от Томас Мертън, взети от Размишление XVII.

For Whom the Bell Tolls
by
John Donne

No man is an island,
Entire of itself.
Each is a piece of the continent,
A part of the main.
If a clod be washed away by the sea,
Europe is the less.

As well as if a promontory were.
As well as if a manor of thine own
Or of thine friend's were.
Each man's death diminishes me,
For I am involved in mankind.
Therefore, send not to know
For whom the bell tolls,
It tolls for thee.

За кого бие камбаната

Човекът не е остров
вътре в себе си затворен;
човекът има връзка с континента,
той е част от всичко друго;
отмъкне ли морето буца Пръст,
по-малка става територията на Европа,
както, ако откъсне Полуостров цял
или събори Замък
на твой приятел или твоя собствен Замък.

Всяка човешка смърт
ме намалява,
аз съм част от цялото човечество.
И затова недей да питаш
за кого бие камбаната:
тя бие за теб.

Написано по време на епидемия...

• 1 4
• Докладване

Актрисите ще се подмладят.

• 2 1
• Докладване

веска отбира толкос от искусво колкот кументиралите нанагоре от балет. изобшто... плд е беснадешдно затънал в див еснафлък , скотски провинциялизъм и бескрайно лицемерие. жалка раота.

• 2 3
• Докладване