От Валери Петров, който днес щеше да навърши 100 години: "Августовска нощ"
Днес един от най-обичаните български поети - Валери Петров, щеше да навърши 100 години. Роден е на 22 април 1920 г. с името Валери Нисим Меворах.
Той напусна този свят преди шест години, като остави на безбройните си почитатели стиховете си, книгите за деца, сценариите за филми, пиесите и брилянтните си преводи от английски, руски и италиански. А също и мъдростта, надеждата и непоправимия си оптимизъм.
В негова памет "Дневник" припомня стихотворението "Августовска нощ" (от книгата "Стихове 2010, 2011"), което публикува за първи път през 2012 г. с позволението на поета.
Августовска нощ
Това се случи с моя милост... Впрочем,
за да съм точен,
същинска случка нямаше във тоя
час край морето - всичко бе в покоя,
излъхван от тревите,
от звездите
и главно от един милиард щурчета,
които със назъбени крачета,
като с триончета, така трещяха,
че сякаш щяха
да разрушат, преди да стане ден,
бунгалото, тъмнеещо зад мен.
И тъй разкошно-звездна бе нощта,
че всекидневните неща,
суетни, летни,
мимолетни,
със своите "Чудесно!", "Цар си!", "Браво!"
във бягство се отдръпваха стремглаво.
И бягаше не само суетата,
а с бързина, за мене непозната,
познатите ми зависти, омрази,
дребнавости, лъжи, фалшиви фрази
се стапяха, изчезваха далеч...
И към щурчетата с такава реч
обърнах се:
- Приятелчета мили,
стържете все така със всичките си сили,
пълнете ни ушите,
дано позаглушите
завинаги, не само за минути,
в нас чувствата на атоми надути,
та тъй да станем мъдри и дори
(макар че ще е трудно) по-добри! -
Говорих тъй на смях,
но не на тях,
и чувствах се голям под свода гъст
- а бяхме уж нищожества, уж атоми -
и всичко беше мир околовръст,
и красота изпълваше душата ми.