- Отразява се доста зле, защото от няколко години работата и доходите ми зависят изцяло от свирене на живо в чужбина и България. Голяма част от работата ми е свързана с пътувания. Много от групите, в които участвам са пръснати по Европа. Амстердам, Париж, Рим, Белград, Букурещ. В тези градове несигурността и объркването, в нашата сфера конкретно, са не по-малки. Клубове, концертни зали, фестивали, партита и т.н. не се случват от вече повече от месец и не се очертава да се случват много месеци напред.

- Миналата и тази седмица трябваше да съм на път с два различни проекта базирани в Амстердам. Трябваше да имам концерти в Испания, Нидерландия и Германия. Фестивали и концерти, които бяха отказани без всякаква яснота за кога ще бъдат пренасрочени и дали въобще това ще се случи.

- Липсата на каквито и да е професионални ангажимент отваря доста възможности да се отдадеш на неща, за които в нормална обстановка не намираш време или мотивация. Опитвам се да поддържам сравнително стабилен ритъм на свирене вкъщи. Липсата на конкретна цел, концерт, участие, записи, за които трябва да се подготвяш може да е пречка, но се старая да се концентрирам максимално, доколкото е възможно. Говорейки си с колеги разбирам, че не само при мен това е проблем. Готвя повече и май малко по-добре.

- Не се чувствам подготвен да правя икономически прогнози, но предполагам, че не много добре. Ще отнеме месеци ако не и година, докато нещата в нашия бранш влязат в ритъм подобен на предишния.

Казвам "подобен", защото най-вероятно много неща ще се променят. Някои в лоша, но някои и в добра посока.

Представих се, че се занимавам с музика от повече от 20 години, което включва и голям брой години обучение. Реално, така наречената ми "кариера" започна приблизително по времето на световната финансова криза през 2007 - 2008, което ме научи да съм гъвкав.

За мен и за много колеги, музиката не е просто начин за препитание и плащане на сметки. Колкото и банално и малко патетично да звучи, музиката е начин на изразяване, комуникация със себе си и околния свят, терапия. Неща, от които всеки истински артист и творец има нужда, независимо дали ще бъде платен за това или не. Естествено, че е по-добре и по-логично да бъде.

Конкретно, независимите музиканти тези, които се издържат само от свирене на живо, са много малък процент, за съжаление. Предполагам, че кризата ще накара много колеги включително и мен да потърсят някакъв страничен доход, който да осигури минимално финансово спокойствие поне в началото. Което няма да е нищо ново за много от нас.

- Още по-странно и абсурдно от преди, ако това е възможно. Спектърът от настроения е още по-широк. До мен достигат някак си основно два гласа. Гласът на паниката и на надеждата. Ще видим кой ще надделее. Доста романтично се възлагат големи надежди за по-добър свят след пандемията. И аз тая надежди, но са малко по-обрани, да речем. И естествено не може и без малко манипулация. Какъв по-удобен момент да манипулираш група хора от този?

- Искрено казано, нямам никакво доверие на това правителство, но няма да говорим за това. На повърхността мерките изглеждат сравнително адекватни. Нужно е обаче малко да задълбаеш за да разбереш, че много малко от хората, които ни управляват, имат интелектуалния ресурс да се справят със ситуацията.

Освен това потокът от информация става все по-силен и по-натоварващ, което прави нещата още по-объркани.

В някои развити европейски страни изглежда, че мерките са дори по-строги, а в други по-либерални от тези в България. Някъде по средата сме. Въпреки недоверието ми се старая да ги спазвам стриктно, да предпазвам себе си и близките си.

- Положителното, като че ли, е тоталната промяна в живота на много хора. За съжаление, за някои ще е много трудно да извлекат каквото и да е положително от ситуацията. За останалите, хубаво е да ни се напомня, макар и по такъв начин, че даденостите в живота ни са две: промяната и смъртта. Не можеш да очакваш, че нещо, каквото и да е то, ще остане същото. Сигурно много приоритети ще се променят и преосмислят. Глобални и лични.

- До колкото разбирам, "когато всичко приключи" не е конкретен момент, за съжаление. Изглежда, че ще приключва поетапно и бавно, но може би първото нещо ще е да се разходя в парка или да изляза извън София, да се видя с приятели. Със сигурност при първа възможност и да посвиря с хората, с които обичам да свиря.