Тя е бунтар по душа и личността ѝ не може да бъде поставена в рамка. Изкуството за Изабела Манолова няма граници, затова и не спира да опитва, да съчетава и да гради проекти, като работи не само с един от талантите, които притежава.

Истински трудно е да бъде определена като творец в един артистичен жанр, защото се занимава с резба, фотография, сценография и дори с музика, която признава, че е водеща в живота ѝ. От година е и част от екипа на Драматичен театър Ловеч, където освен да снима и твори декори и костюми, работи върху цялостното му визуално съдържание.

И точно там, в една от най-новите постановки на Ловешкия театър, "Духът на Гогол" по режисурата на Биляна Петрова, Манолова прави дебюта си като сценограф - вълнение, което се надява да не забрави никога.

Изабела Манолова рисува от малка - "Много обичах рисуването и смятах, че то наистина може да създаде нови светове и то е единственият път към всичко друго", казва тя, въпреки че учителката ѝ по предмета в гимназията смятала, че изобщо не я бива.

В пети клас решава, че иска да прави филми и когато става достатъчно голяма, кандидатства в Националната художествена академия (НХА) в София със специалност "Сценография". Всичко се случва някак на шега, защото покрай бунтарската си личност и рок бандите, в които участва като тийнейджър, няма особен интерес към академичното образование. Не я приемат, но ѝ предлагат няколко други възможности, от които да си избере и яви на изпит. Манолова се спира на резбата, дотогава непонятно за нея изкуство, на което днес обаче вече е посветена.

Когато е трети курс решава да последва детската си мечта, свързана с киното. Приета е сред първите кандидати в британския Norwich University of arts с визуални ефекти, но решението за Брекзит и различни административни проблеми, отново я отдалечават от нея. В крайна сметка завършва резба в НХА, а по пътя си се среща с артисти като Венелин Шурелов и сегашния зам.-ректор на Художествената академия - Робърт Цанев, които вярват в таланта ѝ и ѝ помагат да го развие.

Срещата на Изабела Манолова с Ловешкия драматичен театър преди година е "случайна", както тя обича да казва, докато се смее (защото просто не вярва в случайностите). Биляна Петрова, директорът на културния институт, забелязва таланта ѝ на фотограф и я кани да допълни екипа с тази си дарба. Впоследствие става и графичен дизайнер, записва сценография в НХА, а като резултат на ловешка сцена прави и сценографския си дебют.

Представлението "Духът на Гогол" е изградено върху текстовете на големия руски писател, стъпва върху реални факти от писма и документални разкази за живота и смъртта на автора на "Мъртви души". Предиз0викателство за сценографа е режисьорската трактовка чрез отварянето на времеви портали да запраща зрителите към мислите и преживяванията на главния герой, подплатени от спомените на неговите родители и роднини. Една от основните действащи нишки в спектакъла, е гласът на самия Гогол, който засилва въздействието на образа му.

В ролята на студента, който издирва духа на писателя е актьорът Дамян Тенев, а през цялата история на сцената му партнират Георги Грозев, Петко Венелинов, Ива Кирова, Боряна Бабанова, Павел Емилов (Трупата гостува на сцената на театър "Азарян " в София тази седмица с "Духът на Гогол" с режисьор Биляна Петрова и Шекспировата трагикомедия "Мяра за мяра" по режисурата на Крис Шарков).

Когато говори за този спектакъл, вълнението на Изабела Манолова е голямо заради предстоящата на 18 ноември премиера на пред софийската публика. В хода на работата си върху спектакъла Манолова харесва най-много обсъждането и раждането на идеята - "Никога не знаеш откъде ще изскочи белият заек. Понякога не само хората от екипа са свързани с появата на идея. Всичко около теб започва да вибрира на тази честота, защото ти много държиш и желаеш тя да се случи, да я измислиш", обяснява тя.

Като артист, който се занимава с резба, Манолова има особен поглед към това изкуство. Фактът, че след промените от 10 ноември много творби на автори изчезват от сградите, за чийто интериор са предназначени, а този раздел от изкуството бива изцяло насочен от държавния към частния сектор, силно я разгневява. Така се появява идеята за организирането на пленер по дърворезба, чрез който творчеството на големи съвременни майстори да остави отпечатъка си в сградата на Драматичния театър в Ловеч. Сред тях са имената на Роберт Цанев, Антон Георгиев, Изабела Манолова и студентите от катедра "Резба" на НХА Ивана Топалова, Цветина Генева и Добромир Бонев.

Проектът на тема "Театър" е финансиран частично от Национален фонд култура, а останалите средства идват от частни спонсори, един от които е ловешка фирма за производство на мебели, която осигурява на творците материал.

Така Манолова се надява, че изработените пана ще останат в историята на българската резба на 21 век като нещо, правено за мястото, на което се намира - "И след десет години например едни студенти от НХА ще могат да отидат в Драматичен театър Ловеч, за да видят скулптурите на тези творци", разказва тя.

Като черпи енергия от най-големите си вдъхновители - художникът Пабло Пикасо и режисьорите Дейвид Линч и Тим Бъртън, Изабела Манолова продължава да върви неуморимо през жанровете.