Млади украински творци документират войната в изкуството си

На живо
Заседанието на Народното събрание

Млади украински творци документират войната в изкуството си

Творби на Ирина Максимова и Екатерина Лисовенко
Instagram/Ukrainian Artists/Lisovenko Ekaterina
Творби на Ирина Максимова и Екатерина Лисовенко
Изкуството е отражение на действителността - това клише рядко е толкова болезнено красноречиво, колкото по време на война. Особено когато същата ни оставя в ступор и с достъп до твърде малко изразни средства с безсмислената си непредизвикана жестокост.
Срутени до неузнаваемост градове, убити деца, изнасилени жени, милиони хора, изтръгнати хищно от родните им места и запокитени на произвола на съдбата. Всичко това неминуемо се отразява на психиката дори на обикновения страничен наблюдател, камо ли на директно въвлечените в историческата неправда хора на изкуството. По презумпция по-чувствителни и с по-неспокоен поглед върху света от останалите.
По подобен начин през 1937 г. се появява популярният шедьовър на Пикасо "Герника". Картината е плод на бушуващите в сърцето на художника силни емоции към непредизвиканото нападение срещу мирното баско градче, сринато от германски бомбардировачи. Перфектен пример за изкуство, отражение на кривата действителност на желанието за власт на диктатора. В онзи случай - Франко.
През 2022 година в такава тежка психологическа ситуация внезапно са поставени хората от украинските артистични среди. Без да имат претенцията да са Пикасо и използвайки предимствата на всички модерни начини за изразяване на идеите си, те буквално документират в творбите си поредната брутална световна несправедливост. Една безчовечна фактология с добавена творческа стойност, извираща директно от разбитите сърца на местните творци.
Писателят и критик на изкуството Уил Хайнрих проучи профили на млади украински творци в социалните мрежи и спря погледа си върху пет от тях, които се стремят да привлекат вниманието на света върху случващото се в родината им по особено въздействащ начин. И публикуват смело артистичната си визия, играеща ролята и на военновременна документалистика.
"Социалните медии ни дават поглед върху руската инвазия в Украйна почти на живо", пише той в свой материал за "Ню Йорк Таймс". "Но някои от най-вълнуващите гледни точки, на които съм попадал, идват от млади украински художници, успели да създадат нови творби, които документират събитията в самия процес на развитието им."
От творците, чиито инстаграм профили Хайнрих предлага на вниманието на широката публика, трима все още пребивават в Украйна, един в момента е в Австрия и един е наследник на украински емигранти в САЩ.
Екатерина Лисовенко
Художничката наскоро се осмели да изтълкува напълно буквално популярния руския лозунг "Можем да повторим!". По принцип той се отнася до съветската победа над нацистите през Втората световна война, но сега бе възроден от пропагандата с надеждата да убеди руския народ, че войната в Украйна също е подобно героично начинание.
В профила си в "Инстаграм" Лисовенко публикува едно и също изображение четири пъти. То е описано от нея като "Изнасилена и убита жена и нейното убито дете", а лежащите по гръб абстрактни фигури върху тъмносива земя са съотнесени към четири различни руски "военни операции" - настоящото нахлуване в Украйна, намесата в Донбас през 2014 г., инвазията в Грузия през 2008 г. и първата чеченска война.
Творбата ѝ е шокиращ и изключително ефективен начин да ни напомни какво всъщност е заложено на карта, когато говорим за санкции, преговори и движение на войски, отбелязва Хайнрих.
Ася Баздириева
През последните шест или седем седмици писателката Ася Баздириева води онлайн дневник предимно на английски от място, разположено близо до Киев.
Тя качва публикациите си с бели букви на черен фон - като бележки за "Айфон", коригирани за слаба светлина, а дневникът умело улавя умопомрачителния дисонанс на живота във военната зона.
В един от записите например Баздириева отбелязва, че е спала седем часа, доставила е коктейл Молотов на войските за териториална отбрана и след това е пресадила растение.
Друг, който гласи: "Всяка нощ се усеща като руска рулетка (сега буквално е руска)", е с описание под публикацията "Стори ми се умно, може да изтрия по-късно".
Записите от различните дни трудно се свързват един с друг. Но точно тази хаотична и разнопосочна емоция пресъздава твърде реалистично ежедневието на войната. И прави дневника на Аля толкова въздействащ.
Андрей Рачински
Преди инвазията медийният артист Андрей Рачински снимаше фотографии и правеше видео съдържание за непознатите кътчета на постсъветската реалност, заедно с дългогодишния си сътрудник Даниил Ревковски.
Тяхно дело е едно увлекателно проследяване на "дуела" между проруски и проукраински графити в родния им град Харков.
View this post on Instagram
A post shared by @andrey_rachinskiy
Сега Рачински е в Лвов и купува храна, пелени и медицински консумативи, които изпраща в тежко пострадалия от руската агресия Харков. И документира всичко с фотографии, от които на човек му се къса сърцето.
Дмитро Соловьов ("Украински модернизъм")
Преди войната популярният инстаграм профил "Украински модернизъм", ръководен от фотографа и педагог Дмитро Соловьов, беше посветен на възхвала на острите ъгли и огромните полилеи на най-красивите сгради на Украйна от 20-ти век.
Сега разказва за тяхното насилствено унищожаване и се опитва да набира средства за фонд за опазването на културни ценности, какъвто е например витражът в сградата на Киевския фуникуляр (релсов лифт - бел.ред.).
Фотографиите на бомбардирани сгради за съжаление в момента са твърде лесни за правене, но контекстът на визуалния разказ на Соловьов им дава и нещо по-различно.
Той не само документира въздушните удари по жилищни сгради и други цивилни цели, но също така е намерил начин да подсили фокуса върху щетите от войната конкретно върху културните ценности на Украйна. Следващата най-голяма загуба, след тази на човешки животи.
"Украински художници"
Управляван от американският сценописец от украински произход Мая Хаюк, този профил постоянно публикува подбрани творби от редица украински художници.
Най-интересните, показани досега произведения, са експресионистична картина на героична гола жена с меч от бившия графичен дизайнер Ирина Максимова, и поредица от графични изображения от Олег Гришченко, които използват небесно синьото и слънчогледово жълтото на украинското знаме като фон и наподобяват дърворезба.
Работейки с Украинския институт за модерно изкуство, "Украински художници" също така стартира и голяма кампания за набиране на средства в помощ за бежанците от Украйна в платформата за онлайн продажба на произведения на изкуството "Артси".