Мрак и адреналин: Бен Кристо от Sisters of Mercy за парадоксите в групата
Как песни на близо 40 години може да звучат все още истински свежо на живо? "Има един страхотен адреналин от това да получиш толкова ентусиазирана реакция от публиката на определени песни концерт след концерт. Няма момент, в който това да омръзне", казва от студиото си в Ливърпул Бен Кристо, най-дългогодишният китарист на Sisters of Mercy и парадоксално, извън периода, в който групата е най-актуална. Вероятно тази доза адреналин те ще получат и по време на участието си на фестивала Hills of Rock на летището в София (2-3 юли).
Sisters of Mercy са част от канона на алтернативната музика през 80-те с песни като Temple of Love или More, и остават фиксирани в тази ера покрай едно тяхно много ексцентрично решение: да не издават никаква нова музика след третия си албум, Vision Thing от 1990 г. Това е форма на протест както към тогавашния им лейбъл, с когото изпадат в продължителни съдебни дела, така и към всякакви форми на контрол от страна на музикалната индустрия към артистите. Така те остават група със странна и силно индивидуална траектория, в собствено време и пространство: през годините съставът се мени, но Sisters of Mercy продължават да съществуват чрез турнетата си. Нови песни се появяват в сетлистите, но начинът да ги преживеете, е да ги чуете на живо.
Единственото постоянно присъствие в групата остава вокалистът, лидер и съосновател Андрю Елдрич, който подобно на съвременниците си Робърт Смит от The Cure и Питър Мърфи от Bauhaus, отказва етикети като "кръстник на готик рока" и вижда света на The Sisters of Mercy като много по-свързан с изкуството и литературата, отколкото ню и дарк уейв трендовете от 80-те години. След всички тези години, групата оставя вярна и на друг принцип - да няма барабанист, а само дръм машина.
За тях това ще е второ гостуване в България след изпълнението им на първия Spirit of Burgas през 2008 г. "Ако сте ни гледали тогава, да знаете, че сега сме много по-добри", отбелязва Бен Кристо и то със сериозен тон. За Sisters of Mercy това е и рядко гостуване в тази част от Европа (В интервю от 2021 г. Андрю Елдрич казва, че Източна Европа e място, на което рядко са желани: "проблемът не е толкова публиката, колкото това че организаторите често са пълни нацисти. Забранени сме в Унгария след като на концерт подсказахме, че подкрепяме правата на гей хората и смятаме Орбан за лайно.")
Китаристът Бен Кристо е роден в годината, в която е създаден оригиналния състав на The Sisters of Mercy - 1980. Израства в Бристъл, град, свързван най-вече с трип-хоп вълната от 90-те години и групи като Massive Attack и Portishead. Кристо разказва, че репутацията на града не е лъжа: в тийнейджърските си години той стъпва върху подходяща и динамична среда за училищни групи и то във всякакви жанрове. В края на 90-те има известен успех на метъл сцената с групата AKO, а след разпадането ѝ през 2005 г., се установява за известно време в Лондон. "Преместих се не защото смятах, че ще имам повече възможности да се запозная с просто повече лондонски музиканти, а че ще се запозная с музиканти от цял свят в Лондон."
В един момент репутацията му на отдаден млад музикант се отплаща: през 2006 г. получава мистериозно обаждане по телефона. Извикан е на прослушване за група, без никой да му казва коя е тя. Тъй като Sisters of Mercy са една от първите групи, които слуша активно, той бързо разпознава мелодиите, а на свой ред останалите членове разкриват самоличността си.
От какво най-много се изненадва, когато става част от група, която преди това само е слушал? "На първо време се изненадах, че те са англичани от Лийдс: с мен беше останало впечатлението от тийнейджърските години, че са германци. Може би защото музиката звучи някак континентално и не толкова британски, дали защото Андрю Елдрич прави много референции към германската култура и говори езика. Също така, изненада ме, че самата група не се възприема като "тежка", поп и рок уклоните доминират над метъл моментите, никой не иска безкрайни китарни сола. А за мен беше и специфично преживяването да съм за първи път в група с определен статут, да имаш мениджъри, които се грижат за теб, вместо сам да правиш всичко."
Извън Sisters of Mercy, Бен Кристо е част от различни колаборации през годините - последно хард рок групата Diamond Black и лондонско-японският проект Esprit D'Air. Как се различава писането за група, която никога няма да издаде тези нови песни и за групи, които работят по обикновения начин? "Oсновното чувство, към което се стремиш, когато композираш, е да надминеш вътрешните си граници. Най-добрите идеи идват от нищото, някъде отвъд, вместо когато си умишлено фокусиран в студиото. Съвсем наскоро завърших песен, която вероятно ще се превърне в песен на The Sisters of Mercy и мелодията ми дойде, докато вървях към къщата на родителите си. Тази спонтанност се проявява по интересен начин в групата: пишем песни, докато сме на турне, изпълняваме ги на живо без да ги записваме, има нещо от размера на залите, звученето в тях и реакцията на хората, което повлиява на финалния резултат."
Това води и до по-различен баланс между нови и стари песни в самите концерти. "При повечето утвърдени групи, на живо песните стават по-бавни с времето, по-усложнени като аранжимент, шоуто става по-дълго, за да предложи повече на публиката. При нас е обратното: ставаме все по-бързи, новите песни също са все по-динамични."
Как изглежда публиката на група, която не се движи по никакви традиционни пътища и логични решения? "Невероятно е да видиш три поколения заедно. Има хора на 18 години, има хора на 60, публиката е 50/50 мъже и жени. На север хората са по-възрастни, а на юг публиката ни е по-млада, и не съм сигурен защо!"
Как се променя аудиторията им е въпрос, който от много време вълнува китариста. "Когато си говоря с по-млади фенове, хора в ранните си 20-те, винаги ги питам как по дяволите са ни открили. Отговорите, които получавам са, че са намерили плочите на родителите си и обложката на някой от албумите им се е сторила интересна, втори са ни намерили покрай някой плейлист в Spotify, има и такива, които са открили групата покрай използване на песни в сериали и филми", казва Бен Кристо, а по същото време премиерата на четвъртия сезон на Stranger Things върна на първите позиции Running Up That Hill, песента на Кейт Буш от 1985 г.
"Харесва ми, че тези явления правят определени моди вече неактуални: хлапетата не се интересуват дали нещо е от сега, или от преди, дали някой го смята за готино или не, просто го харесват и се запалват по него. От тази гледна точка, разминаването на жанрове и типове слушатели е за добро. От друга страна, липсва ми това усещане за секретност и общество, когато субкултурите бяха по-изразени и има едно особено откривателство в това да намериш твоите хора, твоите групи, твоите мести."
Въпреки шестнадесетте години стаж в Sisters of Mercy, Бен Кристо продължава да се чувства като някой, на когото съдбата се е усмихнала. "И след толкова години, реакциите на публиката не само ме зареждат, но и винаги ме връщат към спомените ми как аз слушам групата в детската си стая, как си мечтая за живот, различен от този да хващаш автобуса към училище. Никога не бих си помислял, че ще свиря тези песни на сцена, пред хиляди. Как по дяволите се озовах тук? Продължавам да се чудя..."
Sisters of Mercy ще свирят на първия ден на Hills of Rock (2 юли) заедно с Koza Mostra, Bazookas, Dubioza Kolektiv и хедлайнерите Placebo. Билетите са в системата на Ticketstation.