"Много бих искала да ви благодаря и да ви кажа, че за мен е огромно преживяване да съм отново в България след 8 години и винаги съм се отнасяла с голямо уважение към българския читател, защото ми се струва, че тук аз съм четена много внимателно. И много се вълнувам за това пътуване", каза полската писателка пред журналистите.

"Тази война е патриархална, това е война на мъже, които са свикнали да налагат своята воля на по-слабите, които са свикнали, че решение на всеки конфликт е насилието, които не виждат нищо лошо в това изнасилването да се използва като оръжие, като танк. Темата за жените винаги ме е интересувала от първата ми книга. Последната ми книга е посветена на това до каква степен е вкоренена мизогинията в нашата култура и нашата цивилизация", сподели носителката на Нобелова награда за литература.

"В по-малка степен аз наблюдавам това по време на правителствата на "Право и справедливост", това е една популистка партия в Полша, която използва пропагандата за своите цели", разказа тя. "Например те казват: "Уважаеми дами и господа, имаме факти, а имаме и разкази." Това много напомня на говорителката на Тръмп, която казва: "Имаме факти и алтернативни факти." И сега виждаме как руската пропаганда създава един цялостен фалшив образ на света, в който вярват милиони хора и в името на който всеки ден от другата страна умират 300 души. Аз разпознавам този проблем, но изобщо не мога да кажа какво трябва да се направи в тази ситуация."

"Не знам дали сте говорили тук, в България, за апелите за бойкот на руската литература като един вид бунт срещу войната. Мога да ви споделя два аргумента за това защо си струва да се чете руска литература. Първият е свързан с познанието - за да разберем всичко ирационално, което се случи, този ирационален бум, и също така отношението на руското общество към войната, и всичко, което се случва там, ние трябва да четем руска литература.

"Аз пиша по такъв начин, че използвам езика, за да изграждам образи", сподели авторката. "Ние живеем в свят от образи и всъщност се стремим и отиваме към все по-непосредствено преживяване на реалността. Нашите деца и внуци всъщност вече живеят в света на компютърните игри, в света, в който ние непосредствено преживяваме реалността. Но все пак аз все още мисля, че цялата литература и писането е за това, за да се създадат разкази. За да се създават наративи, които след това ще се превръщат в образи. И може би след 50 години те ще се превръщат в непосредствено преживяване. И колкото по-изтънчен, детайлен и съвършен бъде този език, толкова по-съвършени ще са и тези образи.

"Правя такива упражнения, когато пътувам и когато съм в държава, чиито език не разбирам, а най-добре - когато не разбирам и азбуката на тази държава. Тогава се разхождам из града и тогава преживяването ми е много първично - аз чета хората по техните изражения, по техните жестове, как се обръщат един към друг, по какъв начин говорят, как се радват, как изразяват тъга. И тази липса на разбиране на езика ми носи едно облекчение. Тогава ми се струва, че се докосвам до една истина, която иначе е замъглена от цялата информация, която ни носи езикът. Мисля, че добро упражнение при писането е да ти е скучно. Обичам да ходя на скучни срещи на автори или на лекции. Тогава аз съм закотвена на един стол, не ми е удобно да изляза и имам чувството, че най-после съм сама със своите мисли."

"За да се напише една страница, трябва да се прочетат хиляди", каза полската писателка на въпрос за тенденциите в съвременната литература. "Това, което наблюдавам днес като читателка - това опростяване на езика, тази липса на финес - причината за това е, че младите хора четат много по-малко. Мисля, че си струва да се връщаме към литературата, писана преди сто и повече години, тогава, когато хората още не са били глобализирани и са преживявали света сами и в зависимост от своята индивидуалност. Тази литература е изпълнена с една много сериозна чувствителност и един интерперсонален гений, който ние в момента губим."

"През литературата със сигурност се бунтуваме и много пъти е било така, че литературни творби са довеждали до промени и до създаване на нови идеи. Много интересно е това, че някои творби, които в съвремието си са смятани за изключително бунтарски, изключително предизвикващи противоречия, след това те изведнъж заглаждат своите ръбове и стават едно приятно четиво. Така че мисля, че е типично за литературата, че винаги трябва да се пише една крачка напред, да се пише за това, което не е очевидно, да се търсят различни гледни точки."

"Имам в Полша един приятел писател, който вече обяви, че спира да пише, а се пренася в сферата на компютърните игри", разказа тя. "Аз не смятам, че това е нещо лошо. Защото в компютърните игри ние можем да разказваме по съшия начин, както разказваме от хиляди години, всички тези теми, за които пишем, могат да се появят в игрите. Но не бих искала това да се изисква от мен. Преди почти 3 месеца аз станах баба и мисля, че вече окончателно съм част от това поколение на романите."

"Защото ние писателите вече няма да можем да описваме света по стендаловския начин, нашата литература да е един идеален образ на света едно идеално огледало. Мисля, че трябва да браним художествената литература, защото тя е изключително мощна и тази мощ идва от митовете и басните, и тя не трябва да участва в състезание при описването на реалността. В последната ми книга и в моите размисли по отношение на писането, аз подчертавам художествеността на художествената литература. И мисля, че вървя към един сюрреализъм, играейки си с художественото слово, с фикцията, с това, което не е реално. И всъщност аз дискутирам с реалистичната литература и показвам по колко изкуствен начин е конструиран този реализъм. И аз се надявам фикцията, измислицата, художествената литература да преживее. Защото дори най-сериозните от нас имат в себе си едно любопитно, ексцентрично дете, което иска да научи повече", завърши Олга Токарчук.