Късна античност: Националният исторически музей откри ново изложбено пространство

НИМ

Късна античност: Националният исторически музей откри ново изложбено пространство

През този период в днешните български земи протичат значителни политически, икономически и религиозни промени - изграждане на нова административна и военна структура, налагане на християнството и изграждане на нови култови средища

  • Ново изложбено пространство, посветено на Късната античност, се открива в Националния исторически музей. През изминалия месец екип на музея се посвети на оформянето на експозиция, показваща един от най-динамичните периоди на историята на българските земи – късната античност.

    На снимката: Колективна находка от златни византийски монети
    Ново изложбено пространство, посветено на Късната античност, се открива в <a href="https://www.dnevnik.bg/kultura/2022/06/16/4358875_hramut_na_fortuna_v_ulpiia_eskus_ojiviava_v_zalite_na/" target="_blank">Националния исторически музей</a>. През изминалия месец екип на музея се посвети на оформянето на експозиция, показваща един от най-динамичните периоди на историята на българските земи – късната античност.<br /><br />На снимката: Колективна находка от златни византийски монети
  • През този исторически период в днешните български земи протичат значителни политически, икономически и религиозни промени, свързани с изграждането на нова административна и военна структура на империята, налагането на християнството за водеща религия и изграждането на нови култови средища

    На снимката: Кръст, злато
    През този исторически период в днешните български земи протичат значителни политически, икономически и религиозни промени, свързани с изграждането на нова административна и военна структура на империята, налагането на християнството за водеща религия и изграждането на нови култови средища <br /><br />На снимката: Кръст, злато
  • Същевременно епохата е белязана с пагубни явления, свързани с преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавския лимес (граница) на Източната римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари

    На снимката: Апликация
    Същевременно епохата е белязана с пагубни явления, свързани с преселението на големи маси варварски племена, които проникват през Долнодунавския лимес (граница) на Източната римска империя и поставят началото на трайно заселване на готи, славяни, авари и прабългари<br /><br />На снимката: Апликация
  • Сред експонатите, които вече са част от постоянната експозиция на музея, могат да бъдат видени изключително ценни находки, сред които каменен бюст на император Флавий Юлий Валент (364 - 378), оловен погребален ковчег от региона на Видин - изключително рядка находка, фрагмент от сребърно блюдо от Сирмиум (Сремска Митровица) с името на император Лициний (308 – 324), детрониран в междуособните войни с император Константин Велики

    На снимката: огърлица - злато, камъни, перли
    Сред експонатите, които вече са част от постоянната експозиция на музея, могат да бъдат видени изключително ценни находки, сред които каменен бюст на император Флавий Юлий Валент (364 - 378), оловен погребален ковчег от региона на Видин - изключително рядка находка, фрагмент от сребърно блюдо от Сирмиум (Сремска Митровица) с името на император Лициний (308 – 324), детрониран в междуособните войни с император Константин Велики<br /><br />На снимката: огърлица - злато, камъни, перли
  • Във витрините са представени и най-впечатляващите находки от обектите, които Националния исторически музей проучва – полуостров Хрисосотира и полуостров Акра край Черноморец, крепостите Калята до Якоруда, Букелон край Свиленград, Св. Архангел над с. Дъбница и много други. Продължаващите археологически проучвания на тези обекти в бъдеще ще обогатяват експозицията на музея.

    На снимката: фибули, луковични, бронз
    Във витрините са представени и най-впечатляващите находки от обектите, които Националния исторически музей проучва – полуостров Хрисосотира и полуостров Акра край Черноморец, крепостите Калята до Якоруда, Букелон край Свиленград, Св. Архангел над с. Дъбница и много други. Продължаващите археологически проучвания на тези обекти в бъдеще ще обогатяват експозицията на музея.<br /><br />На снимката: фибули, луковични, бронз
  • Спасените от иманярски набези експонати също са изключително интересни и интригуващи. Колекцията от характерните за епохата фибули, показана във витрините, е само една малка част от многото, съхранявани във фондовете на музея

    На снимката: купа, стъкло
    Спасените от иманярски набези експонати също са изключително интересни и интригуващи. Колекцията от характерните за епохата фибули, показана във витрините, е само една малка част от многото, съхранявани във фондовете на музея <br /><br />На снимката: купа, стъкло
  • Експозицията "Българските земи през Късната античност" може да бъде разгледана в пространството между зали 2 и 3 на Националния исторически музей
    Експозицията "Българските земи през Късната античност" може да бъде разгледана в пространството между зали 2 и 3 на Националния исторически музей
  • Една от изключителните находки е възстановката с оригинални бронзови елементи с посребряване на римски военен колан от края на IV, началото на V в. от региона на с. Рибново

    На снимката: елементи на колан, мед с просребряване
    Една от изключителните находки е възстановката с оригинални бронзови елементи с посребряване на римски военен колан от края на IV, началото на V в. от региона на с. Рибново<br /><br />На снимката: елементи на колан, мед с просребряване
  • От 20 юни посетителите на Националния исторически музей вече могат да се разходят виртуално и в храма на богинята на щастието и късмета Фортуна, разкрит по време на проучванията и характерни за епохата на съществуване на храма в лагера на V Македонски легион, колонията Улпия Ескус. Фотогалерия от експозицията можете да видите тук.

    На снимката: фибули - възстановка
    От 20 юни посетителите на Националния исторически музей вече могат да се разходят виртуално и в храма на богинята на щастието и късмета Фортуна, разкрит по време на проучванията и характерни за епохата на съществуване на храма в лагера на V Македонски легион, колонията Улпия Ескус. Фотогалерия от експозицията можете да видите <strong><a href="https://www.dnevnik.bg/kultura/2022/06/16/4358875_hramut_na_fortuna_v_ulpiia_eskus_ojiviava_v_zalite_na/" target="_blank"><em>тук</em></a></strong>.<br /><br />На снимката: фибули - възстановка
  • За предстояща изложба в Народното събрание, отбелязваща 800 години от създаването на скалния манастир-лавра "Св. Архангел Михаил", известен като Ивановските скални църкви, прочетете тук.
    <em>За предстояща изложба в Народното събрание, отбелязваща 800 години от създаването на скалния манастир-лавра "Св. Архангел Михаил", известен като Ивановските скални църкви, прочетете <strong><a href="https://www.dnevnik.bg/kultura/2022/06/28/4362817_izlojba_shte_otbeleji_800_godini_ot_osnovavaneto_na/" target="_blank">тук</a></strong>.</em>
  • За изложбата на ценни бижута по повод 106-ата годишнина на Националния военноисторически музей, прочетете тук.
    <em>За изложбата на ценни бижута по повод 106-ата годишнина на Националния военноисторически музей, прочетете <strong><a href="https://www.dnevnik.bg/kultura/2022/06/29/4363577_s_izlojba_na_cenni_bijuta_voennoistoricheskiiat_muzei/" target="_blank">тук</a></strong>.</em>