"Парченца от вкъщи": изложба разказва истории на жени, бягащи от войната в Украйна
"Ластици за коса. Като тръгнахме, бях с дълга коса, но от нерви косата ми почна да капе и я отрязах. Каквото можехме да оставим - оставихме, и това тук е целият ни багаж. Бяхме взели и раницата с учебниците на Митя, но като разбрахме, че ще трябва да минаваме границата пеша, я оставихме. Стигнахме с колата до границата. И след това с децата 8-10 километра вървяхме пеша, защото колоната от коли стоеше, а пеша можеше да се движим."
Това е малка част от историята на една от четиринайсетте жени, избягали с децата си от войната в Украйна, които изложбата "Парченца от вкъщи" разказва. Тя е проект на визуалния артист и активист Анна Стоева и Българския хелзинкски комитет и ще може да се види на живо на 3 август от 16.00 до 20.00 ч. в градинката на ул. "Пиротска", до Централни хали, и на 5 август от 16.00 до 20.00 ч. пред чакалнята на Централна гара София.
За разлика от бежанците от по-далечни държави, които трябва да пресекат морета с риск за живота си и всяка вещ им е в тежест, украинските бежанци имат възможност да вземат със себе си някакъв багаж - някои куфар, други една раница. Именно през тези вещи, чиято стойност понякога се измерва само в спомените, с които са натоварени, Анна Стоева разказва за пътя на бежанките и децата им от домовете им в Украйна до пристигането им в България.
| "Колкото повече се отдалечава от нас началото на войната, толкова повече избледнява мисълта за нея. Колкото повече се отдалечава началото на войната, толкова повече дни делят хората, избягали от нея, от момента, когато за последно са видели своя дом, дремели са на дивана пред телевизора, слагали са децата си да спят в техните си легла, избирали са коя собствена дреха да облекат сутрин", казва Анна Стоева за своя проект. |
От жените, за които разказва "Парченца от вкъщи", само две вече са се върнали в домовете си, при това без да имат никаква сигурност за бъдещето си там. Останалите са сменили вече няколко временни местообитания. "Тези вещи, които те носят със себе си, с всяка нова дестинация, с всеки изминал ден, са като избледняваща стара снимка, за която се държат, за да не забравят усещането за дом и надеждата, че ще има "вкъщи", в което да се върнат", споделя авторката.
На представянето на изложбата на 5 август посетителите ще имат възможност да се срещнат и с част от героините - жените, чиито истински истории на бягство от войната продължават да се случват в България.
| "Избрахме оживени градски пространства за тази изложба, защото тя не бива да остава затворена зад стени. Нейната цел е да ви срещне, докато се връщате от работа, докато прибирате децата си от лятната занималня или просто бързате за влака", допълва Надежда Цекулова, директорка на програма "Кампании и комуникации" в Българския хелзинкски комитет. |
Затова и последният куфар в изложбата ще бъде "интерактивен". Той ще приканва зрителите да споделят усещанията и представите си какво биха взели, ако са "в обувките" на бягащите от войната.
