Изложба под надслов "ДРУГ(и) ГРАДСКИ РЕД(ове)" ще бъде открита в галерията на Института за съвременно изкуство в София на 1 септември от 18.00 ч. Тя е част от проекта "Суперпозиции/Заплитане 2022", който създава нарочна творческа среща между български и чуждестранни художници и куратори, работещи за първи път заедно.

В случая младата българска художничка София Грънчарова и утвърденият турски куратор Фират Арапоглу преплитат творчески вдъхновения, провокирани от личния си досег с множеството урбанистични пластове на София, в които двамата откриват директни и индиректни препратки към европейската култура, философия и прагматика.

В центъра на вниманието на авторката е градът, в който е родена и израснала. Самата София е доста хаотична като архитектура и урбанистична планировка. Както и в други големи градове, в нея има зони на висока концентрация на жители, което поражда различни пространствени форми. София Грънчарова подхожда към града през свръзката архитектура - тяло, като по този начин приканва зрителите да се ангажират с урбанистичната среда през телесния си опит. Самата тя възприема архитектурата като човешко тяло.

Грънчарова "разчита" промени в града през времето като географ и социолог, докато ни обяснява като личност какви са промените, случили се в неговото минало. Започвайки с анализ на натрупването и движението на капитали, тя прави серия от изчисления на пространството и мащаба. Авторката изследва града като концентрация на хора и "потоци" от хора, стоки, капитали, средства за производство и знание.

Поради вътрешната стабилност на определени урбанистични конфигурации противоречията, напреженията и динамиката, които се изявяват в тях, са изключително важни при анализите на града. В градските си разходки из София авторката документира "фактурата" на улиците и фасадите на сградите. За София Грънчарова столицата е място на постоянна промяна и преходност. За нея разхождането, ходенето е акт, който задейства творческата ѝ мисъл, помага ѝ да планира своите визии и изложби. Нейните конструирани "скитания" създават нови зони за проучвания, нови места за живот, както и нови маршрути за следване.

Докато фиксира архитектурните елементи, художничката възприема техниката на фротажа; така тя насочва публиката си не само към зрението, но и към усещането за допир. Фактурите върху тъканта, които тя създава със силикон, сочат към наблюдателността, към видяното.