Облакът - от една страна, като природен мотив, а от друга, като метафора за дигитално свързания свят и комплексните технически системи, е в основата на концепцията на новата изложба на Людмила Миланова How to Disappear ("Как да изчезнеш"). Тя ще бъде открита на 8 септември от 18:30 часа в Гьоте-институт - България.

Людмила Миланова от години се занимава с природни явления и естествена материя и тяхното манипулиране чрез технология. Интердисциплинарното ѝ изкуство впечатлява със своята многопластова концептуалност. Изложбата How to Disappear ("Как да изчезнеш") ще срещне публиката с няколко естетически конфликта - между изкуствено и естествено, статично и подвижно, нематериално и материално.

Проектът включва кинетичен обект, който свързва дигиталния с физическия облак, както и фотографски изображения, а закриването му на 7 октомври ще бъде отбелязано с дискусия, която ще разгледа темата от философски, научен и артистичен ъгъл.

В момента, в който артистката предприеме някакво действие на смартфона си, в изложбеното пространство се образува облак от водни пари. Всички ежедневни дейности на мобилното ѝ устройство, при които тя използва невидимото тяло на cloud-а, като например правенето и изпращането на снимки, видеоклипове или имейли, предизвикват появата на физическия облак.

Облакът, който се е превърнал в cloud, отново става облак, съставен от водни капчици. Той с течение на времето неусетно изменя климата в помещението, като минимално, но непрекъснато увеличава съдържанието на влага във въздуха с всяка своя поява.

Човешки коси, закрепени на стената, играят ролята на много опростен импровизиран хигрометър (измервател на влажността) и реагират на променящия се климат - те се удължават или скъсяват в зависимост от степента на влажност в помещението. По този начин наблюдаваме приспособяването на органичния материал към собствената му среда.

А във фотосесията на Людмила Миланова Seeing clouds from both sides, в която облаците са заснети отдолу и същевременно със сателитна камера отгоре, фокусът е върху техническата достъпност на природните явления. Тук технологиите позволяват облаците да се наблюдават отвъд границите на видимото за човека.

Веднага щом сателитът достигне местоположението на артистката, той заснема с камерата си даден отрязък от облачната покривка отгоре, докато тя заснема с фотоапарата си същата облачна формация отдолу. За миг двата обектива поглеждат един в друг. Така човекът и технологията се свързват по невидима ос.