Археологическа експедиция с водолази на Националния исторически музей разкри тайните на Порт Барглар ("Заливът на лозята") до Созопол.
Подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей разкрива тайните на Port Baglar ("Заливът на лозята") до Созопол.
На снимката: Откриване на масивна желязна котва
От НИМ съобщиха, че са завършили подводните и геофизични проучвания в залива до нос Христос и местността Каваци южно от Созопол. Проучванията се проведоха в два етапа: първият през юни, а втория през септември 2022 г. с финансовата подкрепа на Националния исторически музей и Министерство на културата.
На снимката: Средновековна паница от залива до нос Христос
Ръководител на проучванията е зам.-директорът на музея проф. д-р Иван Христов, а водолази от Общински водолазен център на гр. Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов, участваха в експедицията. Проучванията включваха два вида недекструктивни изследвания: геофизични и огледи под вода. Геофизичното проучване бе проведено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в Созопол.
На снимката: Желязна четирирога котва
Нос Христос е най-югоизточният скалист нос на полуостров Буджака. Южно от носа е разположен голям залив, споменат като голямо пристанище до морския град от Евлия Челеби, граф. П. Толстой и В. фон Броняр. Присъства с обозначението Portus Baglar в карти от XVIII век.
На снимката: Заливът между нос Христос и нос Агалина
През последните 40 години в този залив са открити стотици ценни предмети, свързани с корабоплаването по Западия Понт (амфори, каменни котви, щокове), което е предпоставка да се приеме, че в подветрената страна на големия полуостров Буджака, в района на днешен далян Чайка, е била разположена антична и средновековна пристанищна зона, обслужвала антично селище, средновековни църкви и манастир в местността Каваци.
На снимката: Изваждане на котвата
Поставените цели на тези специални изследвания в рамките на подводна експедиция на НИМ бяха свързани с измерване и изработка на детайлна батиметрична карта на района на проучване с многолъчев ехолот; сканиране на района с високочестотен странично сканиращ сонар; изграждане на детайлен теренен модел в целева площ – акваторията на целевата за проучване площ; създаване на растерни изображения - мозайки с текстурата на дъното по данни от странично сканиращ сонар; определяне на перспективни цели по дъното за целия район на проучване, които биха имали потенциал да са артефакти от кораби или разбити части от такива.
На снимката: Един от гмуркачите по време на акцията
По време на двата етапа на подводните издирвания са открити разнообразни предмети, свързани с корабоплаване и товарно-разтоварни дейности в залива. Сравнително голям е и броя на фрагментите от керамични съдове. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. В историческата литература се приема, че каменните котви са най-старите корабни елементи, използвани както в Средиземноморието, така и в Черно море още през Бронзовата епоха. Те представляват грубо обработен масивен камък с различен брой отвори, които служат за превързване на котвеното въже и интегриране на допълнителни дървени заострени колове, чиято цел е да задържи котвата на дъното.
На снимката: Полуостров Буджака и заливът до нос Христос
Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III–II хил. пр. Хр., но се използват и в началото на I хил. пр. Хр. Някои учени ги наричат "тракийски", имайки предвид разпостранението им предимно в южната част на Западния Понт, и то преобладаващо в акваторията на гр. Созопол. Засега единствения щок открит при проучванията е от римската епоха, изработен от олово и спада към групата на т. нар. подвижни щокове с един отвор. Хронологически следва откриването до талян Чайка, на добре запазена желязна късноантична "Т" образна котва.
На снимката: Проф. д-р Иван Христов
При подводните издирвания са открити четири железни котви. Този тип котви се датират за XVII-XVIII век. Железните трироги и четирироги котви наследяват масивни двураменни железни котви (византийски тип). Следващият етап в развитието на желязната котва започва в краят на XVIII век и началото на XIX век когато се създават нови модели - например британските адмиралтейски котви.
На снимката: Карта на проучванията
При подводните проучвания са намерени фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в. пр. Хр. - XVIII сл. Хр). Те са събрани в работни полигони на дълбочина от 6 до 10 метра, които обхващат цялата северна периферия на залива южно от местностите Христос, Паламаря, Сулинаря.
Най-ранния керамичен материал е от Архаичната епоха. Открити са части от амфора от т. нар. сива монохромна керамика. Използването на залива през Късната Елинистическа епоха е засвидетелствано от фрагменти от дръжки на амфори произведени на о-в Кос и с датировка II-I в. пр. Хр. Срещат се фрагменти от червенолакови паници произведени в малоазийските провинции на Византия. Те датират присъствието на плавателни съдове в залива до нос Христос за периода V-VI век и са синхронни като използване с фрагментите от късноантични амфори.
На снимката: Римски оловен щок - колекция НИМ
Прави впечатление намирането на керамика и от Османския период XVI - XVII в. Открити са цели и фрагментирани хигиенни съдове, т. нар. ибрици. Тези съдове наподобяват формата на каните, но имат допълнително прилепен към плещите чучур. Разпространени са във всички владения на Османската империя в периода XVI – XIX в. Използват се за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. Навлизат масово в бита и на християнското население. След приключването на подводните проучвания и цялостния оглед на бреговата ивица e възможно да се изкаже хипотезата, че заливът, освен като "убежище" при силни морски бури, е бил използван и за товаро-разтоварни дейности свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура.
На снимката: Заливът до нос Христос
Две са били местата, на които вероятно са били построени примитивни пристанищни съоръжения познати през по-късни епохи като скели. Първото място е било ситуирано в подножието на проучвания средновековен манастир до талян Чайка и сегашния бетонен кей южно от нос Христос. Второто място, при което вероятно също е съществувала скеля и хелинги, е било разположено в началото на плажа Каваци на брега на залива Сулинария. Там до началото на XX век е съществувал железен кей влизащ навътре в морето. Тук една от важните причини да се търси пристан е наличието на обилна сладководна вода.
Проучванията в хинтерланда на залива до нос Христос ще продължат до края на годината.
На снимката: Членове на подводната експедиция се подготвят за гмуркане