Промяна в Закона за закрила и развитие на културата поиска заместник-министър

Промяна в Закона за закрила и развитие на културата поиска заместник-министър

Промяна в Закона за закрила и развитие на културата поиска заместник-министър
За промяна в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) се обяви днес заместник-министърът на културата проф. Борислава Танева на среща с представители на независимия сектор. Според нея недостатъците в него създават напрежение в работата на Национален фонд "Култура" (НФК) и предпоставки за непрозрачност и бавене на процедури.
Това се случи по време на организирана от Министерството на културата дискусия с частни културни организации, след като в края на септември техни представители повдигнаха въпроса за липса на прозрачност в конкурсната процедура по "Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации 2022".
Според проф. Танева в ЗЗРК има неясна формулировка, която се отнася до състава на управителния съвет на НФК.
"В него се включва по един представител на Министерството на културата, Министерството на финансите, Националното сдружение на общините, а останалите членове се назначават по предложение на творческите съсловни организации, на академичните институции в областта на културата, на организациите с нестопанска цел в областта на културата и на културни дейци. Тук е заровено едно от кучетата, защото няма никаква квотност, няма никакво разпределение на гилдиите. След последната промяна няма музикант в състава на управителния съвет, което е небивалица", коментира тя, цитирана от БТА.
Заместник-министър Танева разказа и за промените в бюджета на НФК. Според данните, изнесени от нея, до 2019 г. той е бил приблизително половин милиона лева. През 2020 г. бюджетът е 21 340 000 лв. През 2021 г. е малко над 24 милиона лева, а през 2022 г. става 38 милиона лева. Общественият интерес и натискът върху фонда са се засилили точно толкова пъти, колкото и тези съотношения на парите, но по думите ѝ Законът за закрила и развитие на културата не може да издържи на този интерес под никаква форма. Само след "рязка законодателна инициатива" ще могат да бъдат дадени отговори, свързани и с прозрачността на НФК, убедена е Танева.
"Има наистина неща, които по отношение на експертите са съмнителни. Не ми е удобно да ги изброявам, но това са хора, които в голямата си част са изключително некомпетентни. От друга страна, се е работило и с компетентни хора. И аз познавам един такъв случай и ми разказаха как за една седмица е трябвало да се разгледат 100 проекта", коментира служебният министър на културата проф. Велислав Минеков в началото на срещата.
Изпълнителният директор на фонда Сава Драгунчев съобщи, че от началото на 2023 г. се очаква да бъде увеличен административният капацитет на Национален фонд "Култура" с още 10 служители. По думите му НФК публикува резултатите по предвидения за това начин в наредбата за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства. Проект за изменение и допълнение на тази наредба е публикуван за обществено обсъждане. Според информацията в портала за обществени консултации то ще приключи на 26 октомври.
Сред дискутираните теми по време на срещата бе и тази за възникването на конфликт на интереси при оценяването на кандидатстващите проекти.
"Това е един голям бич, ако мога така да се изразя, в Национален фонд "Култура", защото ние обикновено попадаме в ситуацията, в която не можем да имаме достатъчно оценители. А тези оценители понякога и не декларират конфликт на интереси", коментира Драгунчев, цитиран от БТА.
Той даде пример с програмата за възстановяване и развитие на частни организации, в която от 27 оценители в началото общо около 40 души са влизали и излизали като оценители до финала ѝ заради конфликт на интереси. Според директора на НФК това са били членове на експертни комисии, на които е правен отвод и от страна на управителния съвет, и от самия член на експертната комисия.
Представителите на независимия културен сектор представиха пред Министерството на културата и Национален фонд "Култура" документ, в който описват забелязаните от тях пропуски, свързани със същата програма.
"От този внимателен анализ, който ние направихме на процедурни и други нарушения от единствения достъпен документ - резултатите в табличен вид - ние успяхме да откроим смущаващи тенденции. Доколкото тази програма беше свързана с възстановяване на културните организации след пандемията, е логично тя да е засегнала най-вече организации с реална дейност. Преглед на резултатите показа, че фокусът на финансиране далеч не е към пострадали от пандемията. Подкрепени са проекти по принцип и на парче, а не свързани с реалното възстановяване и развитие", коментира Нели Бенова, представител на частна културна организация.
Според нея има неразбиране от страна на кандидатстващи и оценители на спецификата на критериите на програмата. По думите ѝ има проекти, които са приети с липсващи документи, и на организации, които са регистрирани или сменили предмета си на дейност след крайната дата, посочена в условията.