"Една провинциална болница": да усетиш какво е да спасиш човешки живот
"Досега не бях осъзнавал колко много труд отива, за да спасиш един човешки живот." Това възкликва колега на режисьора Илиян Метев, когато за първи път вижда документалния филм "Една провинциална болница" (къде да го гледате - вижте в края на текста). Той връща зрителите към пандемията от COVID-19 и показва как тя се отразява на болницата в Кюстендил. Продукцията е дело на трима режисьори - Илиян Метев, Иван Чертов и Златина Тенева. Продуцент е Мартичка Божилова.
Заедно ги събира идеята да се направи нещо бързо и смислено, което би могло да повлияе на хората. Илиян има един филм на медицинска тематика зад гърба си - "Последната линейка на София", който проследява работния ден на парамедиците. Заедно със Златина правят проучвания за пореден медицински филм, но междувременно ситуацията с коронавируса в България се влошава.
Много хора вярват, че има вирус, но и много се съмняват. Това ги провокира да направят филм, в който да покажат какво се случва в една болница по време на пандемията. Пробват в различни лечебни заведения и накрая се спират на болницата в Кюстендил: "На всички места приеха идеята, но директорът на болницата в Кюстендил - д-р Александър Величков, сякаш най-лично прие нещата", разказва Златина Тенева.
Да снимаш на терен и да режисираш от дистанция
Иван Чертов и Златина Тенева отиват там с идеята, че ще снимат две седмици или месец, но прекарват там от ноември 2020 до ноември 2021 г. Имат общо 70 снимачни дни. Според Чертов първоначалната идея е била да направят нещо по-импулсивно, но с течение на времето са осъзнали, че има смисъл да отделят повече време.
Това е естеството на такъв тип материя като документалното кино - то е нещо, което се трансформира пред теб и е живо, случва се, а на самият теб ти става по-интересно, когато се захванеш повече и повече.
Златина Тенева с усмивка си спомня забавен момент от снимачния процес: "Влизаме в стаята на лекарите за почивка. Една от медицинските сестри, която беше там, каза: вземете по един стол за гостите. Другата отговаря: гостите са тези, които си тръгват, а тези тук остават."
Докато двамата снимат в болницата в България, Илиян Метев прекарва локдауна в Англия, където преподава. Те му изпращат готовите материали и той режисира дистанционно.
"Ние нямахме физическо време да гледаме заснетия материал и да го осмисляме. Всъщност това е интересната колаборация на този проект. Голям процент от хората обикновено снимат и след това примерно година не искат да си видят материала, докато при нас нещата се случиха сравнително по-бързо, защото ние снимахме, а Илиян гледаше", обяснява процеса Иван Чертов.
Метев казва, че тъй като вече е правил филм на медицинска тематика, нищо от кадрите не му е било чуждо - от хумора на лекари и пациенти до момента, в който хората си изпускат нервите. Води и много разговори с колегите си - ако се случи нещо тежко, как да го заснемат през това, че нищо не е на всяка цена и ако се чувстват изтощени, по-добре да прекъснат снимките. Колкото до разликата между Англия и България, режисьорът коментира, че нещата, които са се случвали в болниците, на някакво ниво са били драматични навсякъде.
Пътят към доверието на пациентите и доброволчеството
През болницата преминават много пациенти, които успяват да заснемат: "Повечето бяха много отворени към това, което правим. Мисля, че това се дължеше на тяхното лично чувство на благодарност. Пациентите до голяма степен оценяваха това колко много грижи се полагат за тях и колко индивидуално медиците успяваха да разглеждат всеки един случай. Приемаха ни с отворени обятия и бяхме някакво разнообразяване за тях", казва Златина Тенева.
Едни от трудните неща за нея и Иван Чертов са били изграждането на доверие и балансът между това да снимат и да не пречат на работния процес: "Отне ни време постопенно да се запознаем с пространството. Ние трябваше хем да сме там, където се случва нещо, хем да не пречим. Това беше много ключов момент, защото работата на хората там все пак е да спасяват човешки животи, а ние не искахме да заставаме на пътя на когото и да било, а точно обратното. От друга страна, успявахме да се запознаваме в по-голяма дълбочина с характерите на хората, които са там, конкретно на медиците, защото пациентите се сменяха малко или много на две седмици. Имахме възможността да видим повече нюанси от тях и да минем може би една крачка отвъд чисто професионалните им взаимоотношения, така че те да покажат малко повече от себе си", обяснява още за процеса режисьорката.
Метев допълва, че когато хората са с маски и облечени сякаш със скафандри, е много по-трудно да се свържеш с тях. Целенасочено са търсели моменти, където се виждат лицата, за да виждат различни изражения.
Стоенето в болницата прелива в доброволчество за Иван Чертов и Златина Тенева. Тя разказва, че са пълнили с вода ротаметрите, откъдето минава кислородът; пренасяли са багажи, които роднини носят на своите близки; помагали са и на санитарите със смяната на чаршафите.
Етикетът "доброволец" е някакво странно нещо, защото бидейки там, ние сме заедно с едни хора, които имат нужда от подкрепа. Не може да застанем и да чакаме непременно нещо да се случи, за да го заснемем, да се възползваме, без да правим нищо друго. Това е най-човешкото нещо. Постепенно се учехме какво и как се прави. Хората имаха нужда от съдействие.
Какво остава извън филма
По време на престоя си в лечебното заведение заснемат много пациенти, но част от тях остават извън финалния вариант на филма. Илиян Метев каза, че в крайна сметка са искали да има баланс между сериозното и забавното, защото филмът отразява действителността.
"Важен е балансът в елементите. Целта беше да е достоверно, комплексно и богато преживяването. Не е имало емоция, която целенасочено сме си казали, че не искаме да влезе във филма. Усещали сме, че някои неща като емоция се повтарят и по такива съображения сме ги изключвали. Освен това искахме зрителите да имат усещането, че проследяват съдбите на няколко герои. Относно монтажа искахме хем да има достатъчно пациенти и да се усеща, че има различни хора с техните преживявания, но от друга страна, на искахме да е прекалено разпръснато. Надявам се, че сме намерили достоверен баланс", коментира Илиян Метев.
Различните послания на "Една провинциална болница"
Усилията и трудът на лекарите са съществена част от посланието на филма според него. Целта е и да усетиш сам със сетивата си какво е това да спасиш човешки живот: "Във филма има нюанси и на много други неща: за страховете на хората, надеждите, живота и смъртта. Не сме си казвали, че искаме филмът да е това, то просто така стана."
Според Иван Чертов посланието е трудно за дефиниране, защото е въпрос на интерпретация и гледна точка, но със сигурност една от целите им е била да провокират по-задълбочен поглед.
Не е било цел да променим нечие политическо убеждение например или да кажем на хората, че трябва да мислят по определен начин. Филмът е нещо като прозорец, през който се надяваме хората да видят нещо различно, да преживеят нещо ново, но всеки има свободата да стигне до своя извод.
Как медиците приемат филма
Самите лекари също са имали голям интерес към филма: "Срещахме медици на втория-третия месец, които питаха кога ще бъде готов филмът. Те искаха хората да видят какво се случва. Това може би беше следствие от някаква хаотична умора, генерирана от много време, защото цялата система в болницата се беше променила заради тази ситуация. Те работеха реално в извънредни условия и бяха на ръба на силите си", казва Иван Чертов.
Златина Тенева допълва, че екипът е правил специални закрити прожекции за лекари и те много са харесали филма: "След една от прожекциите една от сестрите в реанимацията каза: ей, през какво сме минали. В този смисъл филмът дава пространство човек да се види отстрани."
Каузите продължават
"Една провинциална болница" е филм, направен с кауза, която не приключва с премиерата на филма. В Световния ден на здравето (7 април) екипът организира прожекции в цялата страна, които можете да видите в края на статията.
Чрез прожекциите авторите на филма искат да изразят своята благодарност към медиците и организират частична кампания за набиране на средства от продажбата на билетите. Със събраните средства ще бъдат закупени електрокардиограф и инхалатори за отделението по пулмология в болницата в Кюстендил. Така те дават шанс на хората, които гледат филма, също да помогнат.
На 7 април, Световен ден на здравето, филмът ще бъде по кината в цялата страна.
София: кино "Влайкова", 18:00 ч.
София: Дом на киното, 16:00 ч.
София: Arena The Mall, 15:10 ч.
София: Arena Deluxe Bulgaria Mall, 15:15 ч.
Пловдив: Lucky Дом на киното, 18:30 ч.
Пловдив: Arena Mall Markovo Tepe, 15:10 ч.
Варна: Фестивален и конгресен център, 18:00 ч.
Варна: Арена Гранд Мол, 15:40 ч.
Варна: Арена Мол Варна, 16.30 ч.
Бургас: Културен дом НХК, 16:00 ч.
Благоевград: Кино Cinemax, 14:15 ч.
Плевен: Arena Mall Panorama, 16:30 ч.
Ловеч: Кино Космос, 18:00 ч.
Ботевград: кино Форум, 18.15 ч.
Шумен: кино Арабелла, 18:30 ч.
Силистра: Латона Синема, 18:30 ч.
Казанлък: Латона Синема, 18:30 ч.
Свищов: Латона Синема, 18:30 ч.
Разград: кино Арабелла, 18:30 ч.
Горна Оряховица: Латона Синема, 18:30 ч.
Попово: Латона Синема, 18:30 ч.
Монтана: Кино 77, 19:00 ч.
Кюстендил: Кино в театъра, 20:50 ч.
Предстоят още две срещи с екипа в София - на 11 април (вторник) от 18.00 ч. в кино "Одеон" и на 13 април (четвъртък) от 19.00 ч. в Дома на киното.