Какво е Пакт за култура и защо е нужен

Поради спиралата от предсрочни избори и продължаващия с месеци скандал в Народния театър, отново се заговора за Пакта за култура. Той присъстваше в предизборните обещания на голяма част от партиите, а за неговото подписване настоява и Движението за култура, което се сформира заради скандала в театъра.
Пактът е иницииран още през 2014 г от Обсерваторията по икономика на културата, но все още очаква да бъде подписан от политически сили. По този повод "Дневник" потърси Диана Андреева - Попйорданова, директор на обсерваторията, за да внесе яснота и да припомни каква е целта на този пакт.

"Директорът става като собственик на Народния театър": Движение за култура поиска законови промени и оставка
Основната цел на Пакта за култура - увеличение на финансирането
"Пактът за култура не е общоевропейски документ, както се твърди напоследък, а инициатива на Обсерваторията по икономика на културата. Той е създаден по модела на гражданска инициатива в Полша за увеличение на публичните финанси като процент от БВП", казва Диана Андреева.
Целта на този пакт е да има постепенно увеличение на публичните финанси за култура с 0.1% от БВП още от тази година. То се налага заради хроничните дефицити в сценичните изкуства. Системно недофинансирана е например филмовата индустрия, а заплащането на персонала в сектори като музеи и галерии по думите на Андреева също не е справедливо.
Средствата биха помогнали и на частния и независим сектор. Той също получаваше публични финанси по линия на COVID мерки в Национален фонд "Култура", но тези мерки отпаднаха.
Идеята на пакта е да има увеличение на финансите не само в конкретна институция, а в целия сектор, като се наблегне и върху контрола на изразходваните средства. Подписването на Пакта за култура обаче зависи до голяма степен от Министерството на финансите, което по думите на Андреева, в последните години изпълнява по-скоро рестриктивна функция. Културата обикновено не е приоритет при разпределянето на пари.

Колко процента от БВП отиват за култура в момента
Към момента 0.6% от БВП отиват за култура, като тук се включват бюджетът на Министерството на културата, разходите на общините за културни дейности и обществените медии, които също са силно недофинансирани. Голямата задача е в тези три пера да има съществено увеличение.
За сравнение, по данни на "Евростат" в Германия 0.7% от БВП отива за култура, а във Франция този процент е 0.8. Рекордьор в ЕС в това отношение е Унгария, където за култура се изразходват 1.3% от БВП.
В бюджетната прогноза до 2025 г., която служебният министър на финансите предложи тези дни, е заложено обратното - намаление на финансирането за култура като дял от БВП от 0.6% през 2022 г. на 0.5% за тази, до 0.4% през 2025 г. В абсолютни суми обаче има леко увеличение, доколкото икономиката ще расте. За тази година общото финансиране е в размер на 839 млн. лв., според проектобюджета, догодина ще нарасне на 915.8 млн. лв. , след което се очаква лек спад до 909.9 млн. лв. през 2025 г. Какви ще бъдат окончателните числа поне за тази година зависи от депутатите, които имат съществени възражения по предложеното от служебната власт. А ако пактът вече беше подписан от политическите сили, това би дало повече гаранции на хората, работещи в сферата на културата, че секторът няма да бъде пренебрегнат финансово.

Пактът като крачка към Националната стратегия за култура
Според Диана Андреева пактът също така е стъпка към Националната стратегия за култура, защото там следва да се заложи стратегическа визия за развитие на българската култура. Към момента Национална стратегия за развитие на културата няма.
Големият проблем тук е в разминаването между теоретичния документ и бюджетната рамка, с която трябва да се работи. Самата Диана Андреева участва в множество разговори за тази стратегия, но тя продължава да бъде теоретична концепция, тъй като Министерството на финансите обикновено казва, че няма възможност за съществено увеличение на финансирането за българската култура.
Другият проблем за създаването на Национална стратегия за култура е разрастването на частния и неправителствен сектор, защото това прави сложно засичането на различни интереси, така че да бъдат облечени в една стратегическа рамка. Писането на такава стратегия изисква време, защото трябва да се търси баланс между различни групи и интереси, между частен, неправителствен, държавен и общински сектор. Определяща е и ролята на Министерството на финансите, но подписването на Пакта за култура би могло да бъде крачка към решаването на тези проблеми.
Пактът е иницииран още през 2014 г., като през 2017 г. беше подкрепен и с гражданска подписка. Обсерваторията по икономика на културата организира множество дебати, в които политическите сили обещават подкрепата си за пакта, но тя засега остава в сферата на предизобрните дебати и към момента пактът все още не е подписан от нито една политическа сила.
