"Госпожо архитект,": Истории за първите жени архитекти в България
През 1923 г. Надежда Нанчева е назначена на поста областен архитект в Пловдив и контролира строителството в цялата област. Мара Захариева стои зад строежа на гаража за линейки на Сточна гара в София, чието първоначално предназначение е било вехтошарски пазар. Във вътрешната част са били разположени 139 дюкяна, където са се продавали дрехи, обувки, мебели, антики и стари железа.
Такива любопитни истории събира книжката "Госпожо архитект,", създадена от Васил Макаринов и Теодор Караколев от фондация "Български архитектурен модернизъм". Книжката е продължение на едноименната изложба, представена през 2022 г. в Градската градина пред Народния театър. Тя събира биографична и илюстративна информация за първите български архитектки, припомня широко известни факти, но и откроява нови важни детайли от културната история на България.
Образованието на българските жени архитекти
В годините след Освобождението до първото десетилетие на ХХ век България започва да се урбанизира - създават се множество обществени сгради и културни институции. В този период архитектурата у нас е доминирана изцяло от мъже, каквато е ситуация и в целия свят. Единици са жените, които успяват да пробият в тази консервативна мъжка професия.
Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война обаче променят този строг модел. Именно тогава много жени заминават извън България, придобиват архитектурно образование и пробиват в тази мъжка дотогава професия. За тези първи дами, които започват да се занимават с архитектура в България, разказва книжката "Госпожо архитект,".
Изследването дава ценна информация за мястото на жените в Европа в края на XIX и началото на ХХ век. Именно това е моментът, в който те получават правото да учат в политехническите училища. В Мюнхен първите записани студентки по архитектура са в курса от 1907 г., а в Дрезден - от 1908 г. Българките не закъсняват и веднага се впускат в архитектурния свят. Първите завършили български студентки са Елена Маркова и Мария-Луиза Досева, които завършват образованието си в края на 1917 г.
Любопитен момент е, че по-голямата част от българките следват примера на мъжете и избират да учат в немските висши училища. Най-много българи и българки учат в Берлин, Мюнхен и Дрезден. Известни са само две жени, завършили във Франция - Стела Захариева (Париж) и Мария Сапарева (Париж и Лион).
Проектите на жените в българската архитектура
Пътят след образованието обаче не е лесен и жените архитекти трудно се реализират в началото. Авторите на книжката разказват, че някои инвеститори от частния сектор не искали да възлагат проекти на архитекти, други пък са гледали с насмешка на дамите в държавните институции.
Жените обаче успяват сравнително бързо да се преборят с тези предразсъдъци и в средата на 40-те те вече се приемат за равни на мъжете с тази професия. Пример за това е Ричка Кръстанова, която става преподавател в новооткрития технически университет Държавна политехника. Освен това проектирането на най-голямата сграда по това време - Санаториума за гръдноболни в Радунци, е поверено на две жени - Виктория Ангелова-Винарова и Мара Захариева.
По стил жените не се различават от мъжете. Те напълно се вписват в общите тенденции на българската архитектура от този период. Сградата на Министерството на финансите например е дело на жена - Мария Сапарева. Ричка Кръстанова проектира част от обзавеждането на зала "България" в София след щетите от бомбардировките, а Виктория Ангелова-Винарова проектира известното Морско казино в Бургас заедно със своя съпруг.
Жените проектират и реализират напълно равностойни проекти с мъжете в периода и ако не е подписът на архитектката, не бихме могли да различим нещо специфично "женско" в дадена постройка. Изложбата и книжката провокират това разделение, но сякаш важното е точно обратното - да покажем, че разлики няма.
Посланието на "Госпожо архитект,"
Създателите на книжката казват, че целта им не е била да делят междувоенната архитектура на мъжка и женска. Фондация "Български архитектурен модернизъм" си поставя всяка година дадена тема на фокус. В предходни години са се фокусирали върху теми като индустриалната архитектура, туризма и строителството на хижи. А "Госпожо архитект," е логично следствие на едноименната изложба, но не и опит за противопоставяне между мъже и жени.
Целта на авторите е да предоставят любопитна и ценна информация за мястото на жените в архитектурата през първата половина на ХХ век.
Не бих казал, че не са достатъчно изследвани жените-архитектки - поне в относителен план, тъй като има и много неизследвани мъже-архитекти. Може би голямата разлика е в информираността на хората днес, много от които не знаят колко рано в нашата история жените са били изключително еманципирани, специфично в тази професия.
Посланието на книжката е по-скоро опазването на архитектурното наследство:
| "Посланието на "Госпожо архитект," не се различава от това на всички останали наши проекти: да обичаме историята и наследството, което нашите предци са ни завещали. Вярвам, че когато познаваме нашата среда, ще бъдем склонни да я пазим по-добре в нейния автентичен, красив вид. А живеейки в едни градове, чиято красота осъзнаваме, ще се чувстваме и по-добре в тях", казва Васил Макаринов. |
Неслучайно заглавието на книжката завършва със запетая, защото авторите вярват, че предстоят още много изследвания в тази посока.
Васил, Теодор и каузата на българския архитектурен модернизъм
Изложбата "Госпожо архитект," представи 20 портрета на жени, които имат своя принос за архитектурата на XX век в два различни контекста. Първата част се фокусира върху германската реалност, а втората е българското допълнение към темата, съставена от фондация "Български архитектурен модернизъм". Изложбата и книжката се осъществяват с помощта на фондация "Български архитектурен модернизъм" и авторите Васил Макаринов и Теодор Караколев. Графичното оформление е на Никол Дечева, а организатор и редактор е Елизабета Зайкова от Гьоте-институт - България, които са партньори на проекта.