Преди повече от 16 века свети Аврелий Августин разсъждава върху парадоксалната природа на времето: "Когато чуваме думата време, безусловно я разбираме, разбираме я и когато я чуваме от чужда уста. Тогава какво е време? Ако никой не ме пита - зная; ако ли искам да го обясня на някой питащ - не зная."

До ден днешен отговорът на този въпрос не е еднозначен и продължава да интригува нас, съвременните хора. Около него се завърта и документалният филм "Тик-так" (2022) на режисьора и сценарист Ярослав Ставрев, който разказва историята на Генчо Яновски - един от последните представители на древния занаят на часовникарството в България.

И ако в миналото времето поне е изглеждало като цялостно и абсолютно измерение на света, то според теорията на относителността се оказва, че времето дори не тече с еднаква скорост навсякъде, което прави ситуацията още по-мистериозна. Освен философите и учените обаче има още едни хора, които много се интересуват от потока на времето и притежават знания за неговите тайнства и това са именно часовникарите.

Още от най-дълбока древност хората са изпитвали нужда да измерват безконечния поток на времето. Съществуват десетки видове часовници - слънчеви, пясъчни, водни, механични, кварцови, атомни и прочие. През XVII век нидерландският астроном, физик и математик Кристиан Хюйгенс изобретява механичния часовник, работещ с махало, впоследствие технологията се развива с добавянето на пружина и дълго време това е основната и най-добра технология за отброяването на миговете от нашия живот. Разбира се, в днешно време използваме дигитални, а отскоро и "умни" часовници, което е довело почти до изчезването на старите майстори на механизми. Генчо Яновски е един от тях.

Сюжетът на "Тик-так" се впуска във вълнуващата история на часовниковата кула в град Кюстендил през очите на часовникаря, който я поддържа от 20 години и който е посветил целия си живот на своя занаят. Под формата на интервю увлекателният разказ ни пренася из някои от най-скритите и любопитни аспекти на лабиринтите от зъбни колела, пружини и махала, но също така ни потапя в техните философски и поетични измерения. Старият часовникар пише стихове, в които се опитва да улови неуловимата същност: "Времето безвъзвратно си отива. Това е кораб, който е без пристан. Постоянно в движение."

Късометражният филм е част от селекцията "Време: документално и късо кино", подготвена от редакторския екип на "Кинематограф". На 7 юни от 20:00 часа в CineGrand, София, ще имаме възможността да се насладим на цели седем международни и български заглавия. Сред филмите има по нещо за любителите както на игралното, така и на документалното и анимационното кино.

Темата за времето е стара като човечеството, а подходите за нейното разглеждане са безкрайно много. Затова от екипа на най-голямата медия за късометражно кино в България са събрали разнообразни погледи върху естеството на тази проблематика. Защото времето съществува и не съществува, то е едновременно обективно и субективно, а фактът, че можем да го измерваме с помощта на технологични средства, не разкрива ни най-малко неговата есенция. Една селекция за онези, които обичат да разсъждават върху неразрешимите ребуси на природата.

Пълна програма и билети можете да намерите тук.