"Легенди и романтични очаквания": изложба разказва за потопените села на България
"Жителите на село Живовци вярвали, че заради изрисувания на стената на църквата дявол селото е било прокълнато и е подложено на изселване и заличаване. Всъщност този дявол, както и още няколко изображения, са изрисувани след изселването, когато църквата е използвана за декор за сцена във филма "Последно лято".
Тази история ни разказва етнологът гл. ас. д-р Лина Гергова - ръководител на екип от учени, които изследват потопените села на България. В периода от 50-те до края на 80-те години на миналия век в цялата страна има интензивен строеж на язовири, като при изграждането на част от тях се наложило много села да бъдат разрушени, а семействата - изселени. Екипът на проекта "Потопеното наследство. Село на дъното на язовира: миграции, памет, културни практики" тръгва по следите именно на тези заличени села. Учените изследват различни архивни документи, говорят с потомци на изселените семейства, набавят снимков материал, събират останали от някогашните села предмети. Изследването започва през 2019 г. и резултатите от него могат да се видят в рамките на изложбата "Потопеното наследство", която е достъпна в залите на Националния етнографски музей при Българската академия на науките.
Изложбата може да бъде разгледана до 30 септември. Тя е един своеобразен фоторазказ за потопените села на Бълария при интензивното строене на язовири. В рамките на изложбата могат да се видят и предмети, запазени от заличените села Елешница и Жребчево. А до края на годината ще бъде подготвен и албум, който ще се разпространява безплатно.
За строежа на язовир "Студен кладенец" са унищожени 11 села
В екипа на проекта има специалисти в различни области - етнограф, фолклорист, изкуствовед, музиковед и музиколог, географ и консултант, който е инженер хидролог и помага в разчитането на някои от документите. Първоначалната идея на е била да се изследват 12-13 язовира, които в процеса на работа се увеличават на 22. Лина Гергова казва, че не може да гарантира с абсолютна сигурност, че това е точната бройка на язовирите, при чийто строеж са заличени или преместени села, тъй като в България няма публична информация за историята на язовирите, както и чия собственост са.
| "Нашето проучване, освен че целеше да установи кои са унищожените села, но и да проучи историята на самите населени места, защото за съжаление на много малко от тях са направени т.нар. спасителни проучвания, т.е. етнографски и фолклористични изследвания, преди тяхното унищожаване. В много случаи липсва исторически и снимков материал", разказва Лина Гергова. |
Най-ранният язовир, който екипът е прочувал, е язовир "Искър". Цялостно изследване там е правено около 1953-1954 г. под ръководството на проф. Христо Вакарелски. При строежа на "Искър" са заличена селата Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Проучванията там прави самият проф. Вакарелски, който събира подробни рисунки на етнографски предмети, обреди, както и интервюта. Именно на тези обширни описания се основават следващите проучвания.
Най-късният, който екипът е проучил и включил в изложбата, е язовир "Огоста" до Монтана. За неговото построяване са заличени селата Живовци и Калиманица, откъдето е родом писателят Йордан Радичков. Съдбата на Калиманица е увековечена в спомените на писателя, а село Живовци е много добре документирано благодарение на един от потомците на местните жители. За него Лина Гергова разказва, че селото е "изгубеният рай" и той винаги е някъде наоколо, за да разказва на заинтересуваните за съдбата на Живовци.
Най-много села пък са унищожени при строежа на язовир "Студен кладенец". При неговото изграждане са заличени 11 села, някои от тях с над 500 души население. Това е и един от най-проучваните язовири. Изследвания там е правила Мара Михайлова, която е местна краеведка. Лина Гергова отбелязва, че тя е говорила турски и това е много важно, защото там само едно село е било българско, а всички останали - турски.
Архивите говорят
Важно е да се отбележи, че екипът е изследвал не толкова самата технология на строежите, а се е опитал да представи събраната информация по-антроположки и да разкрие любопитни факти. Лина Гергова обяснява, че още при обсъждането на строежа на съответния язовир се е разбирало кои села ще бъдат изселени, което е зависило не само от желанието за размера на язовира, а от даденостите на природата и финансирането.
| "Язовир "Ивайловград" е интересен пример в това отношение. Решава се, че стената ще стига до една определена кота и всичко под нея трябва да се изсели. Село Малки Воден е било предвидено за цялостно изселване. В един момент обаче парите не достигат, понижават нивото на стената и решават, че половината села няма нужда да бъде разрушавана. Оставят само половината от селото и много хора напускат сами, защото като е било отрязано наполовина, самият организъм се е разрушил. В един момент вече не е имало нужда от църква, лекар и магазин, защото почти не е имало хора. В момента Малки Воден е много приятно курортно селце", разказва Лина Гергова. |
От другата страна на Малки Воден пък се е намирало друго интересно село, което прави подписка, за да бъде изселено, защото то не попада под котата. И до днес не е залято, но всички обработваеми земи са залети и хората всъщност остават без препитание. То се е намирало в района на Маджарово, където освен с миньорство, хората могат да се издържат само със селско стопанство. Жителите правят подписка и ги изселват, а болшинството от тях са в квартал Болярово, Хасково.
Изучавайки историята на потопените села, екипът попада на архиви, които говорят много за това как са живели хората в миналото. Лина Гергова дава пример със село Горско Косово, което е било не напълно разрушено, а преместено заради строежа на язовир "Александър Стамболийски". Строежът на новото село започва още през 1939 г., преди Втората световна война, с германски инвеститори и инженери. След 1944 г. изграждането му е довършено от български и съветски работници. Новото село е в стил, напомнящ българска възрожденска архитектура, а къщите са били раздавани не според това, което хората са притежавали преди това, а според това от какво са имали нужда. В духа на социализма на по-малките семейства са били давани по-малки къщи и съответни по-големи къщи на многочленните семейства.
| "Натъкнахме се и на друга много интересна информация. През 50-те и 60-те години минават комисии, за да опишат имуществото на хората и се оказа, че това е първото такова описание. Дотогава хората не са си делели земите и имуществото, а почти никоя жена не е притежавала нищо. От етнографска гледна точка това е един много интересен момент, защото чрез тази описи се разкриват процесите на унаследяване и семейни отношения. На по-старите описи пише "къща на два етажа", на други е изрично упоменато "клозет". Това са 50-те години, а част от семействата нямат тоалетни. Ние имаме една романтична представа за това време, а всъщност по тези данни виждаме, че става въпрос за едни доста изостанали в икономическо и инфрастуктурно отношение селища в рамките на едно все пак до голяма степен традиционно общество. Разбира се, има доказателства, че хората нарочно са държани неинформирани, защото е било ясно много години преди това, че там ще се строи язовир и че те ще бъдат заличени. Т.е. никой не си е направил труда да прокара добри пътища, да ги електрифицира, да прави водопровод, да разширява училищата", разказва Лина Гергова. |
От архивните документи се разбира, че има голяма разлика между младите и по-възрастните във възприемането на изселването и строежа на язовирите. На по-младите изселването влияе добре, тъй като преди това те работят предимно на полето. След като ги изселват те попадат в по-големи селища и градове, където получават по-добри условия на труд. За по-възрастните обаче изселването е сериозна травма. В разказите на потомци много често се появява информация, че когато някой по-възрастен човек попадал на ново място, бързо след това издъхвал.
Легендите за потопените села на България
Наред с тази информация екипът на проекта се натъква на много поверия, защото историята на тези потопени села обикновено е обвита с различни легенди и романтични очаквания. Лина Гергова дава пример със село Бара, което е било изцяло разрушено с багери заради строежа на язовир "Александър Стамболийски". Селото е било смесено с българо-турско население, имало е и голяма ромска махала. Според една от легендите мрежите на рибарите "уловили" кръст от някогашната църква, но според стари снимки и разкази на потомци става известно, че в селото всъщност никога не е имало църква, а джамия. Въпреки това много хора след това са продължили да търсят "съкровища" във водите.
Може би най-известната потопена църква е от язовир "Жребчево", която постоянно потъва и изплува и стана декор на различни музикални клипове. Лина Гергова разказва, че въпросната църква всъщност не е на Жребчево, а на село Запалня. Село Жребчево, дало името на язовира, е останало дълбоко на дъното и до него не може да се стигне.
А защо от тези села остават предимно църквите? Отговорът на този въпрос всъщност се оказва много лесен. Лина Гергова разказва, че обществени сгради като църкви и училища често са били оставяни, защото те не са принадлежали на конкретен човек и затова никой не ги разрушавал. За самата нея най-интересната история около самия проект е също от язовир "Жребчево".
| "Петър Цонев някога е бил изселен от Жребчево и посвещава живота си на това да запази спомена за селото - събира предмети, снимки и фолклорни текстове. Негова последователка в това отношение е дъщеря му Мими Цонева. Когато Петър издъхва, съпругата му и дъщерите му разпръсват праха му в язовира. След като и съпругата му издъхва, също разпръсват праха и във водата, въпреки че тя няма нищо общо с някогашното село. За мен тази история е много интересна, защото е показателна за това как личната семейна история и общностната се преплитат и образуват едно цяло, как тялото се свързва с водата", разказва Лина Гергова. |
Всички тези любопитни факти и романтични истории са събрани в изложбата "Потопеното наследство". Можете да я разгледате в Националния етнографски музей при Българската академия на науките до 30 септември.