Така описва нивото си на български език международният артист Кристиан-Божидар Мюлер. Той е роден през 1986 г. в германския град Брауншвайг и има немско-български корени. Неговата майка е българка, която е родена в Русе, а баща му е германец. Още от малък Кристиан-Божидар е заобиколен от изкуство - баба му е музикант, а майка му e филолог и активна пианистка. В детските му години го влече писането и мечтае да стане журналист, но впоследствие надделява любовта към актьорството. Посещава кабаретна група в училище, където му преподават шансоните на Марлене Дитрих и Хилдегард Кнеф, както и европейска история. Именно там прави и първите си стъпки на сцена, след това отива да учи в театрално училище в Берлин. Прекарва четири години в Бавария, след което се връща обратно в Берлин и започва да работи на свободна практика като актьор, сценарист и драматург в телевизията, киното и театъра.

Кристиан-Божидар Мюлер е един от гостите на творческата резиденция "Радар София", която от пет години среща арстисти от цял свят. Досега организацията е осигурила подслон на повече от 20 чуждестранни артисти, които са си сътрудничили с над 100 артисти от България. "Радар София" продуцира множество пърформанси, уъркшопи, инсталации и участва в много фестивали.

Именно резиденцията дава на Мюлер възможността да се свърже с корените си. По време на престоя си тук той създава пиесата "Паметник на неизвестната съпруга", за която разказва, че сякаш се е появила сама. В основата й е сборник с есета от 400 страници, който е принадлежал на майката на Мюлер. Той го намира след смъртта й и се вдъхновява, когато вижда света през нейните очи: "Бях изненадан да открия колко неща е предвидила и също така колко много от нея (неочаквано) има в мен", казва той.

В центъра на пиесата е един донякъде наивен син, който се опитва да компенсира минали грешки и невежество чрез изкуството. Неговата историята и на майка му се преплитат чрез нейните и неговите текстове в една история за Германия и децата на имигрантите. Заедно с дизайнерка-актриса и диджей-драматург, които среща в берлински клуб, актьорът режисьор започва да фантазира как би могъл да изглежда този монументален "Паметник неизвестната съпруга". Изпробват силите си във всички форми на културата на изразяване и възпоменание - от древни ритуали до видеоарт и "артистична интелигентност", за да се пречупят накрая пред истината: "Музеите не служат на мъртвите."

Клубът е едно от най-свободните места, където просто пускаш мислите си върху музиката и оставяш тя да ги отнесе. Затова се надявам скоро да можем да представим пиесата в клубове", разказва Кристиан-Божидар.

За него връзката с България е много важна и откакто се помни, всяка година идва у нас. В последните години обаче се случва така, че прекарва времето си повече в Германия, но "Радар" го връща обратно в София: "След смъртта на майка ми и баба ми връзката ми с България беше напът да прекъсне, но по някакъв начин тя беше възстановена чрез "Радар". Сега познавам съмишленици и чувствам, че в София има някакъв дом за мен, който не съм виждал в България, каквато я познавах преди. Дори се заигравам с идеята да се преместя там, но честно казано, миграционната травма на майка ми е дълбока и не знам дали искам да се излагам на риск. Но артистът в мен казва "Направи го!", казва Мюлер.

Тъй като е с немско-български корени, Кристиан-Божидар Мюлер има възможността да види България като германец и Германия като българин. Казва, че от неговата българска гледна точка Германия е много по-капиталистическа, не е съвършена, но е по-справедлива. Казва, че справедливостта върви ръка за ръка с различни "механизми", които от своя страна правят хората малко по-студени.

Това е моето лично, типично западно виждане, което, разбира се, не е толкова поетично", казва Мюлер.

Кристиан-Божидар признава, че наблюденията му са главно от "неговия берлински балон", а Берлин по отношение на Германия е като София по отношение на България: "Гледната точка е по-глобална. Свикнали сме с различността във всекидневието и затова се чувстваме по-малко застрашени. Можем също така да понасяме по-добре хаотични условия. Това е привилегирована позиция. Привилегирована е и защото, наред с други неща, можем да изпробваме концепции, които хората, израснали в хомогенни общества, трудно разбират, ако не ги изпитат сами", казва Мюлер.

Глобалният поглед на Кристиан Мюлер му позволява да направи сравнение в отношението към културата в България и Германия. Наблюденията му са, че у нас културата не се възприема сериозно на политическо ниво, но от друга страна, нивото й е високо, затова и самият той почти не се осмелява да твори на българска сцена. По думите му в България има много талантливи артисти както на професионално ниво, така и на любителско.

Според него в Германия всичко е малко по-концептуално, но културната сцена в Берлин е малко уморена от собствения си академичен балон. Според Мюлер заради бюрократичните пречки най-интересните артисти не получават шанс, но по думите му все пак това се променя благодарение на многото програми за финансиране. Харесва му факта, че се обръща внимание на разнообразието от гледни точки: "Междувременно в Германия хората започват да празнуват разнообразието от културни влияния и аз се радвам, че съм част от това поколение."

Разнообразни са и лицата на Кристиан-Божидар Мюлер. Работи в различни направления и се интересува особено много от кръстосването на формати: "Харесва ми сценичното изграждане. Обичам да дисектирам текстове и теми и да създавам отношение към тях заедно с екипа. И да развивам физическо усещане към тях на базата на тази връзка. А след това да търсим начини за разказването, които да пренесат ентусиазма ни по темата към публиката. И накрая да се изненадаме: Това изобщо не е това, което си представях в началото, но е точно това, което исках", казва Мюлер.

Самият той мечтае да се позиционира все повече на международната сцена, защото му харесва да пътува по света, както е правил от дете благодарение на родителите си. Това му помага и да се чувства добре в други култури.

А за темите на проектите си казва, че те сами го намират. Ако има нещо, което обединява многоликия му образ, то това е работата с маргиналните хора, които присъстват във всяка една от работите му. Самият той принадлежи към различни малцинства и това е тежка тема за него.

Въпросът в тези произведения е: кой бихте били, ако тази травма изчезне за известно време", казва артистът.

Мюлер казва, че прекарваме живота си в това да излизаме от ролите, които другите ни отреждат, за да доказваме себе си. Той използва този подход при маргинализираните хора, с които работи, за да се опита да ги изкара от ролята на жертви. А крайната цел, е осъзнаването, че можеш да решиш донякъде кой искаш да бъдеш.

Още за Кристиан-Божидар Мюлер и резиденцията "Радар София" можете да видите тук.