Около 60 хил. посетители в рамките на четири дни, много международни гости и доволни посетители - така изглеждаше 12-ото издание на фестивала A to JazZ, който се проведе през юли тази година. Какви обаче са числата зад тези думи?

Организаторите на фестивала решават да направят изследване, което да измери ефекта от A to JazZ върху градската икономика на София. Поводът е неразбирането между културните дейци, организатори на културни събития и финансиращата страна. По думите на директора на фестивала Петър Тодоров културата и творческите индустрии са реална и съществена част от икономиката на България и се полагат големи усилия, за да може културният сектор да бъде припознат като реален икономически отрасъл на страната.

Именно отчитането на това потребление и факта, че културните събития генерират приходи, показва изследването на "Алфа рисърч". То е проведено по поръчка на A to JazZ и е второто след направеното през 2019 г. с помощта на фондация "Америка за България". Проучването е реализирано чрез 2003 анкети с гости на събитието и структурирани интервюта с търговци на територията на феста. Изследването има две части - за качествени и количествени оценки, където е съсредоточена информацията за икономическия ефект на фестивала. От "Алфа рисърч" поясняват, че "икономически ефект" от културното събитие означава разликата между направените лични разходи от посетителите на събитието, съпоставени с бюджета на организаторите, като положителната разлика на двата показателя е белег за полезен принос към местната икономика.

Данните от изследването бяха представени в "Топлоцентрала" от управителя на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова. Според обобщените данни от проучването разходите за транспорт до "Южния парк", където се провежда A to JazZ, са около 253 500 лв., а разходите за нощувки възлизат на около 57 000 лв. Личните финанси, изразходвани в зоната на феста, са обособени в две групи - такива за многократно купувани стоки (например напитки) и съответно за еднократни покупки (например стоки от базара). Средно похарчените суми от човек в първата категория разходи е 26 лв. при 38 лв. за еднократно похарчени средства. Около 19 лв. са средно похарчените суми извън фестивалната зона, като магазини наблизо например.

Общо направените разходи от посетителите според проучването възлизат на близо 2.273 млн. лв. По думите на Боряна Димитрова сумата е над два пъти по-голяма в абсолютни стойности от тази през 2019 г. Разликата се дължи освен на инфлацията (32.7% за периода според калкулатора за инфлация на Националния статистически институт), както и на повечето посетители през тази година. Общите разходи на организаторите на A to Jazz са за близо 720 000 лв., в резултат на което икономическата полза от културното събитие възлиза на 1.553 млн. лв. Тоест всеки инвестиран лев във фестивала носи нетни ползи 2.2 лева при 1.6 лева през 2019 г.

По-широк контекст на данните даде директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева-Попйорданова, която представи данни за добавената стойност на културните и творческите индустрии в София и страната. Приносът в сферата на изкуствата в проценти през 2008 г. се е равнявал на 4.09% за страната и 7.47% за София. През 2021 г. тези проценти се увеличават съответно на 6.4% и 11.61%. В абсолютни стойности числата изглеждат така: в национален план приходите от изкуство през 2008 г. са 1.57 млрд. лв., а 13 години по-късно - 4.8 млрд. лв. За София промените са следните: от 1.255 млрд. лв. през 2008 г., те достигат 3.794 млрд. лв.

Според Диана Андреева-Попйорданова България стои в средноевропейските нива, а не на последно място и има достатъчно основание културният сектор да се изведе като приоритетна сфера.