Откъсът е от романа "Прекършените думи" (издателство СОНМ) на Мартин Данеш в превод на Добромир Григоров. От Париж, през Франкфурт и Варшава, Данеш стигна до София, където беше гост на Панаира на книгата и на 5 декември представи романа си в присъствието на преводача и литературния историк Емил Басат.

Книгата му разказва историята на чешкия писател Карел Полачек, или Карел Хирш в романа. Полачек е хуморист, но по ирония на съдбата животът му не е толкова весел, колкото са книгите му. Той е от еврейски произход и по времето на Хитлер, когато Чехия се превръща в протекторат Бохемия и Моравия, Карел Полачек е изпратен в концлагера в Терезин, а впоследствие и в Аушвиц.

Мартин Данеш се интересува от Полачек като читател, а след като посвещава семинар във Франция през 2015 г., посветен на него, започва да се интересува повече от писателя и като човек. Дава си сметка, че противопоставянето между хумористичното му творчество и тъжния му живот го прави идеалния литературен герой.

Данеш е заинтригуван конкретно и от едно изречение в романа "Мъже в засада" на Полачек, където той пише следното: "Светът върви към гибел. Евреите вървят към изтребление, ще видите. Това не се случва от само себе си."

Книгата е издадена за първи път през 1931 г., а само няколко години по-късно Хитлер е избран за канцлер на Третия райх. Мартин Данеш мисли в посока на това, че "Мъже в засада" е хумористичен роман, а пасажът е хипербола. Въпреки това фактът, че Полачек в крайна сметка предрича появата на нацизма, не дава мира на Данеш. Тази натрапчива мисъл, съчетана с личния интерес към живота на Карел Полачек, ражда написването на "Прекършените думи". Но въпреки факта, че Карел Полачек е прозрял бъдещето и след една написана книга за неговия живот, Мартин Данеш все още не е напълно сигурен дали това прозрение не е случайност:

Самият той също не се наема като писател да прави прогнози как би изглеждало бъдещето, защото според него то не може да се отгатне. Казва, че днес се случват неща, които преди месец може би никой не си е представял, че ще се случат.

В "Прекършените думи" Мартин Данеш предпочита героят му да се казва Карел Хирш, вместо да използва истинското име Карел Полачек, защото респектът към историческите факти е бил негов приоритет, а по време на немската окупация има множество неясноти около живота на писателя. Голяма част от репликите на Полачек в книгата са автентични, но все пак това е роман, който няма претенции да бъде изчерпателна биография.

Книгата получава множество положителни отзиви в Чехия, включително и ласкави коментари като този, че сякаш Полачек е диктувал на Данеш какво да напише. Романът все пак получава и една негативна критика, която гласи, че Мартин Данеш е представил много олекотено пребиваването на Карел Полачек в концлагерите. Данеш отговаря с усмивка, че най-труден по време на писането му е бил балансът между хумористичното творчество и тъжния живот, а критиците често не си дават сметка за това напрежение.

А как се пише книга за холокоста, когато вече са изписани множество такива? Данеш разказва, че целта му не е била такава и всъщност читателите му в Чехия виждат преди всичко фигурата на Карел Полачек, а историята за холокоста остава на заден план:

Пред "Дневник" той разказа, че травмите в чешката история през ХХ век са много - холокостът, двете световни войни, Пражката пролет от 1968 г. и не само. Освен "Прекършените думи" той има книга и за събитията от 1968 г. и казва, че съвременната литература може би все по-често ще поглежда назад, за да изговори и осмисли тези травми.

Колкото сложен е балансът между в живота на Карел Полачек, толкова сложен е и пътят на самия Мартин Данеш. Той е роден през 1962 г. в Чехия, но през 80-те години на миналия век емигрира във Франция, където живее и до днес. Още на 5-годишна възраст решава, че ще стане писател, и тържествено го заявява на родителите си. Няколко години по-късно вече мечтае да стане ватман или да събира боклук, защото това му се струват много по-интересни професии. С настъпването на пубертета обаче отново се връща към детското си решение да стане писател, но се изправя пред трудността да намери училище, което би го подготвило за тази професия. Най-близката специалност се оказва журналистиката и така той завършва журналистика и международни отношения в Париж. В крайна сметка Мартин Данеш става журналист, без никога да е искал да бъде такъв. Става главен редактор на чешките издания "Денни телеграф" и "Мезинародни политика", работи и като кореспондент за множество френски издания като "Кроа", "Експрес", "Трибюн" и "Соар".

Неговият любим автор Карел Полачек също е работил като журналист, освен че е бил писател. Работил е в "Лидове новини" и често е имал спорове с главния редактор, тъй като не се е справял добре като репортер. По време на един от тези спорове Полачек заявява на главния редактор, че той не е репортер, а писател и може да остане в редакцията само като такъв. По същия начин и Мартин Данеш не се чувства уютно в амплоато на журналист. Казва, че никога не е харесвал работата на терен, а винаги е предпочитал да си стои зад бюрото и да пише. Решава да остави журналистиката зад гърба си и да пише колонки, но само в качеството си на писател.

След като се разделя с журналистиката, той се посвещава на писането и превеждането. Освен Полачек той превежда на френски текстове на автори като Карел Чапек и Милан Кундера. Инициатор е и на Националната литературна награда "Чешка книга".

Мартин Данеш е автор както на книги, написани на чешки, така и на книги, написани на френски. Пише разкази, хроники и романи, сред които "Как да не станеш писател", "Танкът и тролеят", "Мълчанието на старите бухали" и др. Единствената книга, която пише във вариант на чешки и френски, е именно "Прекършените думи", като се е постарал всяко изречение да намери своя еквивалент на съответния език. Нещо, което обаче не се случва, защото романът на чешки излиза с една глава по-малко заради редакторска намеса, а заглавията са различни, защото едно словосъчетание никога не звучи добре на два езика.