От "по-малък римейк на "Физика на тъгата" до "написан на брилянтен симфоничен български език" варираха мненията за романа "Времеубежище", които бяха изразени на публична дискусия. Тя се проведе на 13 декември в Театралната зала на Софийския университет по инициатива на Културния център. Целта й беше да провокира задълбочен професионален дебат върху романа на Георги Господинов, който спечели множество награди, включително и първия за българската литература международен "Букър".

Директорът на Културния център и модератор на срещата проф. Александър Кьосев каза, че успехът на Георги Господинов е предизвикал две противоположни реакции - от "фенска любов" до "откровен хейт". Освен това той с изненада установил, че хората, които мразят романа на Господинов, всъщност никога не са го чели и гордо заявяват, че няма да го направят. Според проф. Кьосев тези реакции са накарали повечето критици да замълчат и това е лишило романа от професионален критически прочит и дебат.

Затова центърът решава да организира дискусията, в която взеха участие авторитетни специалисти в областта на литературата - проф. Николай Аретов, доц. Ани Бурова, доц. Димитър Камбуров, проф. Александър Кьосев, проф. Бойко Пенчев, проф. Инна Пелева, проф. Кристиан Фос и проф. Албена Хранова. Всеки един от тях предложи своя професионален коментар върху романа, а мненията на всички бяха различни.

Пръв взе думата проф. Николай Аретов, който изрази несигурност, че все още можем да говорим за романа без да сме под влияние на наградите, които получи. Според него "Времеубежище" е експериментален роман, но не дотолкова, че да постави високи граници пред читателя, така че той да не може да го разбере. Той също така коментира, че критиката често задава много въпроси, но романът всъщност не е длъжен да ги обяснява.

Доц. Ани Бурова очерта важни акценти около контекста, в който романът се появи през 2020 г. Това беше времето на пандемията от коронавирус и болестта, както и клиниките в романа, е било неизбежно да не бъдат прочетени през призмата на случващото се тогава. Според нея пандемията е донесла много читатели на романа, но той тепърва ще се чете обаче по съвсем друг начин. Доц. Бурова акцентира и върху принадлежността на романа към източноевропейската проза, която отново е контекст, но влияещ много върху чуждестранните прочити. Със своята жанрова флуидност, фрагментарност и интерес към миналото Георги Господинов участва във формирането на именно на представата за източноевропейска литература, отбеляза тя. Доц. Бурова подчерта, че няма друг автор, който така добре да смесва различните типове разказване. Тя също така отбеляза няколко промени в неговото писане, които ясно се виждат във "Времеубежище". Една от тях е типичното за автора разсъждаване върху самия жанр на романа, което най-малко се случва именно във "Времеубежище". Тя също така отбеляза, че авторовото усещане за изчерпаност на жанра в книгата се е прехвърлило в мислене за изчерпаност на съвременността.

По-критично мнение изрази доц. Димитър Камбуров, който каза, че е много повлиян от предишния роман на Господинов "Физика на тъгата" и е чел "Времеубежище" именно през него. Той нарече "Времеубежище" " по-малък римейк на "Физика на тъгата" и каза, че награденият с международен "Букър" роман на Георги Господинов е крачка надолу в прозата му.

Като ценност на романа проф. Александър Кьосев посочи това, че Господинов е забелязал нещо, което другите не виждат, а именно тихата катастрофа, в която сякаш бъдещето и изчезнало и не ражда никакви идеи. Той определи романа като "колапс на миналото и бъдещето, които са се свили в настоящето".

Доц. Бойко Пенчев коментира, че е бил провокиран да търси корените на любовта към Георги Господинов. Според него в своята сърцевина романът крие "драмата на либералното съзнание" и дебатът между либерали и консерватори. Според него тази драма не се изразява на елементарно ниво, че "умнокрасивите се плашат от грозните, които ще дойдат на власт и ще изкарат България от ЕС". Според него в това отношение романът на Господинов е много по-дълбок, защото самият писател е носител и до голяма степен създател на либералното мислене в България. Доц. Пенчев каза също така, че забелязва новост в романа и тя е в протовопоставянето между памет и минало. Според него паметта във "Времеубежище" вече носи граници, от които либералното съзнание иска да се освободи.

Проф. Албена Хранова, която има няколко изследвания, посветени на Георги Господинов, коментира, че "Времеубежище" върви остро идеологически срещу предишните книги на писателя. Това според нея най-ясно личи в употребата на лични истории, които за Господинов са "свръхценност", но в последния му роман са много обезсилени. Героят Гаустин, който може да се чете отделно, тук също върви срещу себе си според проф. Хранова и вече е "зловещ, политически и институционален човек".

Според проф. Ина Пелева много ясно личи, че авторът търси "планетарна, световна аудитория" като борави с много пространствени топоними. Според нея Господинов е търсел сигурност, че книгата му ще бъде разбрана от наднационална аудитория. Едновременно с това, по думите й, романът е написан на "брилянтен симфоничен български език".

В дискусията се включи германският славист проф. Кристиан Фос, който определи като ценност на "Времеубежище" това, че размива границите между национална и наднационална литература и предлага поглед както отвън, така и отвътре на местния човек. Според него "Времеубежище" успешно разбива митовете и вярата, че политическата промяната след 1989 г. ще направи хората богати изведнъж. Той отбеляза, че успехът на "Времеубежище" в чужбина не е белег за нов интерес към българската литература, а издигане на българския опит на по-високо ниво.

Въпреки разнопосочните мнения специалистите се обединиха около няколко констатации, а именно, че "Времеубежище" се лута между антиутопията и сатирата, че изобразяването на българската действителност в роман е "сатирично и плоско" и че първата част е значително по-силна от втората.

Накрая думата взе авторът, който след като благодари на участниците за мненията каза, че книгата е написана в диалог с всеки един от тях. Той не се съгласи, че романът е сатиричен, а го определи като реален. По-слабата втора част на текста Господинов обясни с това, че романът "се е опитвал да реагира като линейка по спешност на случващото се". По думите му идеята за клиниките е възникнала още през 2016 г., но никой не е очаквал, че те ще се превърнат в реалност по-рано. Каза, че не е очаквал "Букър" да се окаже толкова важен и припомни, че романът има много други награди преди тази. Писателят също така благодари на всички онези, които са чели романа преди наградите.

Всички специалисти, които участваха в дискусията, разгърнаха своите мнения писмено. Те могат да бъдат прочетени тук.