Поет. Като такъв ще остане в паметта на повечето хора тръгналият си внезапно от този свят едва на 50-годишна възраст Марин Бодаков, макар високите му критерии към журналистиката да продължават да живеят в неговите студенти. През целия си житейски път той се занимаваше и с литературна журналистика, минавайки през различни медии през 90-те години, за да уседне за постоянно във вестник "Култура", поне до неговото разтуряне и превръщане в списание с различен редакционен екип.

Текстовете, излизащи в периодиката, са най-уязвимият писмен жанр, защото в повечето случаи потъват в небитието, веднъж изпълнили своята мисия. Но със сякаш безбройните си рецензии Марин Бодаков се превърна в незаменим литературен приятел и доверен съветник на няколко поколения читатели, опитващи се отчаяно да се ориентират във все по-големия потоп от книги на българския пазар. Така неговата журналистика живееше по този вътрешен, почти невидим начин. Допреди две седмици.

Оттогава по книжарниците може да бъде открит солидният първи том с литературната му журналистика. В "Ходене по буквите. Литературна критика, публикувана във вестник "Култура" 1997 - 2013. Том 1" в рамките на над 400 страници са побрани негови избрани текстове от дългите му години в "Култура", включително от знаменитата му рубрика "Ходене по буквите". Книгата е дело на издателство "Точица".

Съставители и редактори са Зорница Христова - съпруга на Бодаков, преводач, издател, журналист и приемник на изместилата се в онлайн изданието "Тоест" колонка, вече под заглавието "По буквите", както и Надежда Радулова - поет, редактор, преводач. Предговорът е на Силвия Чолева, а художник на книгата и автор на използвания в нея шрифт е Кирил Златков. Премиерата на изданието е на 21 декември от 18.30 ч. в Културния център на Софийския университет - в театралната зала "Алма Алтер".

Приживе Марин Бодаков е подхвърлял през близките си идеята за подобна книга, а при работата по тома с неговите събрани стихотворения "Галерията на сърцето" (Издателство за поезия "ДА") Зорница Христова вече знае, че ще я реализира. "За мен поезията и литературната критика на Марин са две страни на една и съща позиция спрямо литературата", обяснява тя. Като една от основните трудности при съставителството посочва обема на изходния материал. В крайна сметка били избрани текстове, които са били важни за своя автор, които казват ключови неща за литературни фигури и процеси тогава и сега, написани бляскаво, смешно, остро, актуално; които заедно позволяват да се проследи какво се е случило в българската литература.

По нейни думи в по-ранната журналистика на Марин Бодаков във вестник "Култура" се срещат повече аналитични репортажи, има по-широк фокус върху културната среда и настъпващите и ненастъпващите в нея процеси, докато текстовете в колонката "Ходене по буквите" са рецензии за конкретни книги. Но и там Марин Бодаков продължава да коментира литературния контекст, просто го прави по различен начин. "В първите текстове литературната ерудиция е по-видима, участието в литературните спорове - по-драматично. Млад автор, който още не смята за нужно да крие силата си. С течение на времето текстовете стават по-камерни, вгледани отблизо в самата творба. Тихи и категорични", обобщава Христова.

Според нея в книгата "Ходене по буквите" читателите няма да срещнат две взаимно изключващи се твърдения за един и същ автор или събитие, защото Марин Бодаков държи на искреността в критиката. Така този сборник показва още, че да пишеш, каквото мислиш, е не само възможно, но и необходимо. "Иначе лъжесвидетелстваш пред историята", отбелязва Христова. Допълва, че сборникът е показно̀ за възможностите на критическото писане - какво може да направи човек със задачата да опише една книга, как може да използва своята ерудиция, проникновеност, чувство за хумор и литературен талант.

Силвия Чолева изтъква, че през годините така наречените наблюдатели на литературното поле са били малко, а Марин Бодаков е бил сред най-уважаваните. "Той имаше литературен вкус и съзнание за стойностите, затова избираше важните в този смисъл книги, за които да пише. По неговите стъпки в рубриката "Ходене по буквите" днес може да се реконструира значимата ни литературна история от този период", казва тя. А Бодаков е бил блестящ в писането на тези текстове и въпреки ограниченото пространство на вестника те са успявали да кажат много, и то по неподражаем начин.

С времето текстовете на Марин Бодаков стават по-кратки, но повече на брой. За Силвия Чолева това говори за сгъстеното време, в което живеем. "Няма да коментирам какъв труд изисква постоянното следене на литературната продукция, от която трябва да се отсее качественото: който не го е правил години наред, той не знае, отбелязва тя. С времето той разви виртуозността да каже каквото има да казва в много кратък текст. Няма по-добър досега от него в това умение."

И докато в ранните си текстове Бодаков е по-хаплив, по-саркастичен и по-експресивен в отрицателните си мнения, с годините става по-мек и отрицателните рецензии по-скоро се превръщат в мълчание за дадени книги. Причината Чолева вижда в това, че умният човек помъдрява с годините, резигнира се в отровната среда и като вижда, че не се постига голям резултат, търси други подходи. "Той успяваше да изрази мнението си, да иронизира или подкрепи, дори без много думи, дори не директно, но смело и сърцато. Удоволствие са тези текстове за интелигентния читател, който се гнуси от мижитурските хвалби за литературния естаблишмънт и търси значимото."

Силвия Чолева изтъква, че Марин Бодаков е бил добър в писането, умен, ерудиран, честен, че е работил "нечовешки усърдно", че се е раздавал до последно и е полагал огромен труд, но не пропуска да вметне, че този труд така и не е бил оценен. "Така събрани в книга, рецензиите му респектират с точността на преценките, със забележителния му стил на писане и деликатна ирония. Те са много по-голям влог в българската литература и култура, отколкото всички звания, награди и почести, с които са закичени на ревера нейните любимци. Впрочем и Малина Томова имаше същата участ", казва тя.

Според нея в ролята си на критик Марин Бодаков ще остане в историята на българската книга с честността и дарбата си за писане, която е развил до съвършенство. Смята, че читателите могат да се научат от "Ходене по буквите" на честност и смелост. "А които пишат - да четат между редовете, да мислят и да се учат", съветва Чолева.