Американският учен Карл Сейгън казва, че книгите прекосяват границите на времето, доказвайки, че хората могат да правят магия. В тази магия са замесени авторите, под чието перо се раждат вълшебните светове между кориците.

Но преди четящият да стигне до думите, погледът му обикновено е привлечен именно от корицата. От нея започва срещата с читателя, но често художниците остават на заден план и четящите рядко помнят автора на корицата. Илюстраторите обаче са не по-малко важни в създаването на магията. Те обличат текста в "дрехи" и правят книгата различна. Те помагат и предварително да надникнем в историята, която предстои да прочетем.

За специалното умение да илюстрираш книги, за пътя на кориците и други рисунки и разбира се как ще повлияе изкуствения интелект - "Дневник" разговаря с трима от най-известните илюстратори на книги - Капка Кънева*, Люба Халева** и Дамян Дамянов***.

Художниците казват, че пътят към илюстрацията винаги минава през четенето, защото не е възможно да дадеш визуален облик на нещо, чието съдържание не познаваш.

Капка Кънева разказва, че понякога се налага да използва резюмета, когато работи с чуждестранни издателства и няма достъп до ръкописа или не владее езика, на който е написана съответната книга. Люба Халева потвърждава, че понякога от издателствата предоставят резюмета, но това за нея е като "да й разказват как изглежда една картина, вместо тя лично да я е видяла": "Лично за мен, четенето спестява доста време на колебание в търсенето на конкретен образ, който отразява текста", казва още Люба Халева.

След четенето идва ред на рисуването, което при тримата илюстратори става по различен начин. При Люба Халева и Дамян Дамянов минава основно през рисуването на ръка, но това не означава, че не прибягват и до други методи.

Дамянов разказва, че обикновено започва със сурова скица, но понякога посяга и към "куфарчето" с непознати за него инструменти. И става по-сложно и интересно: "За четирилогията "Заека" на Джон Ъпдайк създадох мозайка от четири корици. А веднъж намазах гумата на колата си с туш, за да я отпечатам върху лист хартия, който се превърна в корица на литературно списание "Текстил". В една от последните си корици - "Средището на лабиринта", нарисувах живописен портрет, който комбинирах с ушита от мен дантела. В скорошен проект, който дори е още на масата, стигнах и по-далеч и изпекох коледни сладки за да ги снимам за корицата. Лошата новина е, че най-вероятно този вариант ще допълни колекцията в личния ми "Музей на убитите идеи". А сладките дори не ставаха за ядене", шегува се Дамян Дамянов.

Капка Кънева казва, че също й се налага да мисли с молив в ръка, защото рисунката настройва ума и разяснява посоката, но в последните години се занимава основно с хартия. Процесът при нея започва със създаване на поредица от хартиени обекти, на които прави голям брой снимки при различно осветление. "Огромно значение има ракурсът, гледната точка може сериозно да промени излъчването на хартиения обект. По-късно от този голям брой снимки избирам кадъра, който най-много ми върши работа. Тогава работата ми се прехвърля в компютърните програми - създавам дизайна, обработвам фотографията, добавям типографията, текста и снимката на автора", разказва Кънева.

Този сложен и често дълъг път към илюстрацията отнема различно време и зависи от много фактори, разказват художниците.

В крайна сметка обаче това невинаги означава едно и също нещо за художника, за автора, редактора или преводача, дори книжаря: "Затова пътят е винаги различен и независимо дали е по-кратък или по-дълъг, единственото сигурно е, че винаги научаваш нещо. И там където си се препънал обикновено оставяш предупредителни знаци за следващия път" казва Дамянов.

За Капка Кънева времето също е относително. Понякога се е налагало да бърза, защото наближава книжен панаир например, а друг път е имала свободата да почувства текста и самия процес на работа: "Понякога това да си притиснат от срокове е стимулиращо, друг път е смазващо и натоварващо. Случвало ми се е да правя издания на автори, на които много се възхищавам и това ми е изигравало лоша шега - не съм се чувствала на ниво да откликна на текста или толкова много съм горяла от желание да дам най-доброто от себе си, че това ме е блокирало и нещата не са се получавали".

Според Люба Халева разделението на проза, поезия и т.н. в най-крайното си визуално изражение е инфантилно и подценява читателя, но според Капка Кънева и Дамян Дамянов процесът при илюстрирането на различни жанрове неминуемо се различава. Капка Кънева дава пример с това, че ако едно издание е предназначено за младежка публика, дизайнерът може да си позволи шрифтът да е по-малък или да предпочете визуален подход, който би затруднил по-възрастен читател или малко дете. И обратно - когато публиката на даден жанр е по-възрастна, тя се съобразява с това хората да могат с лекота да възприемат съдържанието на съответната книга.

Коренно различен е подходът при детската литература, защото там всяка вещ, предназначена за детския свят би трябвало да е съобразена с тялото на детето - например как дадена книга се държи в детските ръце, как детето я разгръща и общува с нея.

Хората често казват да не съдим за книгата по корицата и са прави, но живеем във време, в което визуалното взима превес. Книгата днес трябва да се бори за вниманието на все по-заетите и забързани хора, а с това неизбежно се превръща и в рекламно послание.

Капка Кънева казва, че книгите са разположени в изключително шумна визуална среда - върху търговски маси и витрини, а читателят обикновено бърза. В този смисъл корицата е първото нещо, което се бори за вниманието на читателя и нейната задача е да го спре и привлече:

Според Дамян Дамянов илюстрацията е опаковката, дрехата на текста, без който той няма как да съществува физически. Нейната роля е не просто да облича текста, но и да подготви читателя за това какво ще преживее между кориците. По думите му навлизането в текста и прочитането на книгата често дообяснява дизайна на книгата и процесът е двупосочен.

Той също казва, че "одеждите" на книгата несъмнено имат и рекламна цел.

И Люба Халева споделя мнението на Капка Кънева и Дамян Дамянов. Според нея днес книгата като носител на духовно съдържание, трябва да изкушава и като продукт, заради наличието на всевъзможни варианти за забавление:

Освен че трябва да се бори за вниманието на читателя, книгата е изправена и пред предизвикателството да се бори с новите технологии и навлизащия във всички сфери изкуствен интелект. Възникват въпросите ще заменят ли новите технологии човека в писането и илюстрирането на книги.

От тримата художници, с които говорим, Дамян Дамянов е най-свързан с дигиталното, тъй като е автор на стикерите във "Вайбър" канала на издателство "Сиела". Определя ги като "особен визуален елемент", тъй като "стоят някъде между емотиконките, които често добавяме към съобщениято си още откакто използваме клетъчни телефони и най-простите MEM илюстрации, които танцуват из интернет пространството". Той казва, че стикерите са предпочитан начин от по-младите да изразяват емоция, защото изпращането им отнема секунда или две, а "времето става все по-скъпа валута за всички ни".

На изкуствения интелект също му отнема малко време да създаде рисунка или текст по дадена тема, затова и страхът от него става все по-осезаем. Според Дамян Дамянов технологиите винаги са били сред основните фактори, които движат изкуството в някаква посока - от появата на дагеротипията и фотографията, които отварят широко вратите за Импресионизма, през машините за убиване и касапниците, които провокират раждането на нови визуални езици като Дадаизма и Експресионизма до свръхконсумеризма, обзавел ни с телевизор и хладилник във всеки дом, на който дължим Попарта.

Дамянов обаче е по-предпазлив в прогнозите си за навлизането на изкуствения интелект, тъй като смята, че този път е много различно и никой не може да предвиди какво ще се случи:

Капка Кънева и Люба Халева са по-оптимистични в това отношение. Кънева е спокойна и казва, че няма страх за книгата, литературата и процесите на четенето. Тя е на мнение, че те не могат да бъдат изхвърлени и да станат ненужни, а могат само да се обогатят и развият, съобразно нуждите на съвременния човек. Не се плаши от навлизащите технологии, а по-скоро им се радва, защото онова, в което хората ще могат бъдат отменени от изкуствения интелект, ще ги улесни, ще освободи техните съзнания и ще им даде възможност да бъдат много повече творци, създатели, артисти.

Според нея, когато можеш да разчиташ на помощта на машината за по-досадните и невълнуващи за теб неща, "твоето сърце е свободно да се наслаждава на това, което можеш": "Никога не съм споделяла страха на художниците, че техниката би могла "да ни вземе хляба". Подобен стрях е властвал за кратко, когато е изобретено книгопечатането, докато художниците все още не са можели да ползват новите изразни средства, които са дали възможност за огромни тиражи. Т.е. вече не имало нужда художникът ръчно да калиграфира цялото съдържание, но художниците в един момент са станали по-добри, овладели са технологиите и пак са започнали да се изразяват свободно, с тяхна помощ. Следващият такъв шок настъпва с масовото въвеждане на компютрите.

Люба Халева от друга страна мисли за изкуствения интелект като за инструмент, зад който въпреки всичко стои човекът: "Може би е наивно, не знам, но не го виждам като заплаха за творческия процес като цяло, а като филтър, пропускащ до вниманието ни идеите, които си струват", казва Халева.

А има ли интерес към илюстрирането на книги, когато борбата с шумната визуална среда и изкуствения интелект става все по-трудна? Оказва се, че има. Капка Кънева от скоро е доцент и преподава книжен дизайн в Националната художествена академия, а Дамян Дамянов е доцент в Нов български университет, където води различни курсове, свързани с плакат, рекламен дизайн, калиграфия и илюстрация.

Капка Кънева казва, че студентите имат интерес да се занимават с книги.

Казва, че преподаването е много повече обсъждане на конкретни примери, отколкото класическа лекция. За Дамян Дамянов гъвкавата форма на преподаване и индивидуалния подход също са изключително важни и засилват мотивацията на студентите. Той разказва, че по време на лекциите говори със студентите си не само за историята и естетиката в различните дялове на графичния дизайн, а дискутират и всички теми, които според него имат отношение към работата на художника и задължителната "обща култура" - кино, музика и литература, философия. Според него процесът на научаване винаги е двупосочен, в различна степен и интензивност.

Интересното според Капка Кънева е, че студентите рядко са подготвени за това какво ще представлява тяхното следване и нейната цел в първите години е основно те да експериментират. Според нея, за да видиш себе си като художник и да откриеш своето място в книгата, преминаваш дълъг процес на себепознание, който е подпомогнат от предизвикателствата, с които се сблъскваш, по време на обучението си. Самата тя експериментира много преди да стигне до хартията.

При всички случаи илюстрирането на книги е преди всичко занаят и магия, която не всеки може да улови. Магия, до която често стигаш по труден път, но именно заради това може би все още принадлежи повече на човека, отколкото на магия.