Три държави обединиха усилия да организират обща изложба, свързана с културно-историческото наследство. Нямаше да е странно, ако трите държави не бяха България, Северна Македония и Сърбия. Изложбата вече беше в Скопие, сега е експонирана в Националния археологически институт с музей (НАИМ) в София и предстои гостуване в Белград. "Требенище. 105 години от откриването на некропола при Требенище, 1918 - 2023 г" представя съкровището от некропола "Требенище" близо до Охридското езеро, където са погребани знатни воини, живели през VI-V в.пр.Хр.

Те са били положени в отделни гробове със златни маски на лицата, като тази на тракийския цар Севт III от могила "Светицата" до Казанлък, открита от Георги Китов. Маските са част от окултен ритуал за преминаване на душата на покойника в отвъдното. Некрополът от Требенище 2500 години е бил скрит в земята край пътя, който по-късно е част от известния римски път Вия Егнатия. Векове по него са минавали войски и търговски кервани и никой не е обръщал внимание на купчини камъни на метри от канавката, под които е било съкровището.

Първият богат гроб е открит случайно от български войници на 20 май 1918 г. През Първата световна война българската армия се бие в Македония и инженерна част е изпратена да укрепва пътя Охрид-Кичево в участъка между селата Горенци и Требенище. Докато вадят камъни, войници стигат до дървения покрив на гробна камера. На дъното й - златна маска, огромен златен съд, накити, кехлибар, шлем, керамика... Веднага е докладвано на окръжния управител на Охрид Евтим Спространов за находката. В града е командването на т.нар. Сборна дивизия, чийто началник щаб е полк.Димитър Мустаков. Освен генерал-щабна академия, той е завършил по свое желание и археология в Санкт Петербург.

Гробът е проучен по всички методически правила на тогавашната наука - стратиграфията е илюстрирана със снимки на всеки пласт. Двама от войниците - Илия Ацев и Никола Дарков, събират всички находки, които са подробно описани и номерирани. "После е имало намеци, че българите уж едно-друго..., но нищо подобно не е имало", изрично подчертава доц.д-р Христо Попов, директор на НАИМ на БАН пред "Дневник".

Богдан Филов, тогава директор на Народния археологически музей в София е уведомен и той незабавно командирова в Требенище чешкият изследовател Карел Шкорпил да продължи проучването. Открити са още шест богати погребения. През август 1918 г. българските войски отстъпват позиции на фронта и Шкорпил се налага да опакова и транспортира находките първо до Скопие, а после към София. Досега те са съхранявани във фонда на НАИМ на БАН.

През 1927 г. Богдан Филов публикува в Берлин статия на немски за архаичния некропол при Требенище, който веднага става сензация за археолозите в цяла Европа. Районът на Охридското езеро тогава е в Югославия и там е изпратен сръбският археолог проф. Никола Вулич. Той открива още шест богати гроба на воини със златни маски, апликации и снаряжение. Находките са изпратени в Националния музей в Белград.

След Втората световна война, през 50-те и 60-те години, некрополът и околностите се проучват от археолози от Охрид - Васил Лахтов, Владо Маленко, Петър Алчев, а по-късно и Паско Кузман. Те откриват десетки, но с по-беден инвентар гробове пак от VI-V в.пр.Хр. В някои има и човешки останки, докато в богатите гробове те липсват. Тези находки са в Института за защита на паметниците на културата и музей-Охрид и в Археологичския музей в Скопие.

Намерените човешки останки са били подложени на антропологични анализи. Те са открити неотдавна, в началото на ХХI век, разказва археологът

Калоян Праматаров от НАИМ. Той насочва вниманието към златна маска, открита от българите през 1918 г. На нея над носа между очите е изобразена пчела. "Тази маска загатва за особения статут на погребания. Пчелата е свещеното насекомо за Зевс, който (според митологията) е отгледан с пчелен мед. Тя се свързва и с Деметра, богиня на подземното царство, тоест при маска с пчела става въпрос за ритуал за преход между живота и смъртта, но това е само версия", обясни Праматаров.

Богатствата в гробните камери показват, че района на Охридското езеро е бил важно средище на основни маршрута в древността - от Адриатическото крайбрежие към Егейско море и Босфора, както и на север към Косово и рудниците в планините на днешна Босна и Херцеговина, обясни доц.Попов. Погребаните са били воини, които са контролирали пътя и прекарваните стоки.

За етническия произход на погребаните знатни войни доц.Попов бърза да уточни - "Много хора биха искали да са македонци, но не са. Тракийски племена също е по-скоро спекулация. Вероятно са илирийски племена, които са преди македонската държава, преди тракийската държава на Ситалк да се разпростре през V в.пр.Хр. за кратко на запад", изрежда директорът на НАИМ.

Той смята, че не става въпрос за елинска култура, а по-скоро за западнобалканска с елински елементи, които са и в Тракия. "Самият некропол Требенище има още какво да разказва. Това, което сме показали е едно междинно актуално положение", уточнява доц. Попов.

Един от нас да беше казал "Не, няма да участваме" - дали Скопие, София или Белград, нищо нямаше да се получи. А ние си стиснахме ръцете, защото културно-историческото наследство е най-добрата политика и ако сме интелигентни, ще го разберем, настоява доц. Попов.

Така 100 години след откриването на съкровището от Требенище неговата история започва отначало - с подадена ръка между трите държави за широко сътрудничество.

В изложбата са включени два 15-минутни филма за некропола с български и английски надписи. Изработени са от австрийско филмово студио и те ще бъдат база за бъдещ пълнометражен филм не само за съкровището, но и за човешките истории, свързвани с неговото откриване. И филмът да се покаже в различни градове-културни центрове на Европа, обмисля доц. Попов. Оказва се, че щом споделяме миналото, чрез него се отваря общ път в бъдещето, заключава той.

Изложбата "Требенище" първо бе показана в Скопие - 2019 г., сега гостува в София до края на март, а през 2025 г. ще бъде в Белград.