България е страната с най-голям брой украински бежанци, които са я напуснали. Това сочи изследването на културната фондация "А25", проведено през 2023 г. То анализира културните потребности, нуждите и достъпа до изкуство на украинските бежанци, които живеят временно или постоянно пребивават в България. Според авторите му българското общество е дезинтегрирано само по себе си, а оттам е невъзможно да интегрира някой друг.

Заглавието на изследването е "85 483" - толкова са били украинците в България през 2022 г., когато е поставено началото на проекта. Днес те вече са 53 811 и броят им намалява, тъй като по информация на неправителствените организации, които работят с тях, все повече хора, живеещи в момента в България, се връщат в Украйна.

Един от основните проблеми пред приемането на украинските бежанци е разделението вътре в българското общество. Докато изследват как страната отговаря на културните потребности на украинските бежанци, авторите констатират, че българското общество е силно дезинтегрирано само по себе си и има много сериозни разделения между различни групи хора по различни признаци: етнос, на ниво бедни - богати, по оста София - провинция и т.н. Оттук и един от изводите, че българското общество е дезинтегрирано само по себе си, а оттам е невъзможно да интегрира някой друг.

Решението на повечето украински бежанци в случая да напуснат България показва и други проблеми, сред които е липсата на адекватна бежанска политика. Според изследването 2024 г. ще бъде десетата поредна година на нулева интеграционна политика у нас. Като пример за добра бежанска политика се дава Швеция, която задължава децата бежанци да започнат училище до 3 седмици след пристигането, докато в България има редица спънки.

Друг основен проблем е финансирането, което в българска култура по принцип се неглижира като проблем. Културните организации направиха за украинските граждани онова, за което имаха възможност: настаняване, работни места, безплатни билети, благотворителни акции, украинско съдържание и т.н. Онова, което не достигна конкретно на гражданските организации сред тях обаче, е извънреден финансов ресурс, който да може да бъде използван дългосрочно, се казва в документа.

Авторите му отбелязват, че изкуството се възприема преди всичко като забавление, а не като средство за сближаване и информиране, като нещо, което да ангажира и привлича вниманието на аудиторията към световни теми и катаклизми.

От фондация "А25" отбелязват, че за по-малко от 10 години България е преживяла две бежански кризи - едната в резултат на войната в Сирия през 2013 г., а другата заради войната, започната от Русия в Украйна през 2022 г. По думите им и за двете е характерно, че по-голяма част от влезлите в страната чужди граждани след това решават да я напуснат и да заживеят в други държави.

Според изследването при втората бежанска криза българската страна все пак е показала по-добра готовност за реакция. Много места за настаняване предложиха подслон на украинските бежанци, организираха се и много благотворителни акции, като всичко това не се случи само в София, а в редица други населени места. Освен всичко това културните институции също реагираха на наплива от украински бежанци - някои музеи и галерии предложиха безплатен вход за украински граждани, поканиха украински артисти за различни колаборации, а войната се превърна в тема на някои книги и театрални представления. Добри примери са премиерата на "Хага" (реж. Галин Стоев) в Народния театър и гостуването на авторката Саша Денисова, както и гостуването на украинския актьор Олег Загородний по повод прожекцията на филма "Жар птица" в Дома на киното.

Освен че анализира на положителните страни и проблемите в интеграцията на украински бежанци в България, изследването на фондация "А25" предлага и решения, валидни при всяка бежанска криза. Те са:

Цялото изследване на културна фондация "А25" е достъпно тук.