Какви са образите на прехода в българското игрално кино

На 31 януари ще се състои следващата лекция от поредицата "Култура на прехода", която "Дневник" следи. Този път тя ще е с фокус върху киното. От 18.30 ч. в Театралната зала на Софийския университет проф. Ингеборг Братоева-Даракчиева ще изнесе лекция на тема "Образи на прехода в българското игрално кино".
Лекцията ще разгледа образите на социалния преход (1990 - 2007) в българското игрално кино след 1990 г. в контекста на три ключови тенденции: кризата на идентичността в обществото след краха на комунистическия режим, налагането на копродукциите като производствен модел и нарастващото влияние на световния кинопроцес върху българските филми.

Серия от лекции ще изследва отражението на прехода върху културата и изкуството
Българското игрално кино отговаря на кризата на идентичността, като оформя два наративни модела, условно наречени "В търсене на изгубената идентичност" (преоценка на комунистическата епоха) и "В търсене на ориентири" (изследване на настоящето). Вторият модел е пряко свързан с образите на прехода и неговото развитие е проследено във филми на Едуард Захариев, Людмил Тодоров, Иван Черкелов, Иглика Трифонова, Зорница-София, Камен Калев и др.
Съществено влияние върху образите на прехода в нашето игрално кино упражнява присъединяването на България към Европейския фонд за финансиране на копродукции, ЕВРОИМАЖ. След този акт все по-голяма част от филмите с българско участие се създават (според изискванията на фонда) като копродукции с поне още две страни. Този факт много сериозно поставя въпроса за конструирането на образите на българската съвременност и идентичност във филми на международни екипи, предназначени за международна публика. В търсене перспективите на това взаимодействие се изказва хипотезата, че бъдещето на нашето игрално кино зависи от намирането на баланс между създаването на национално значими образи на българската реалност и амбициите на творците за глобално разпространение и признание.

Какви са измеренията на прехода в България от гледната точка на литературата: лекция на доц. Ани Бурова
Поредицата "Култура на прехода", инициирана съвместно с екипа на проекта "Преходът след 1989", анализира не само обществено-политическите събития от периода, но и сложното им отражение в културата и изкуствата, които на свой ред формират образа на прехода в публичното въображение. Лектори на поредицата досега са били доц. Михаил Груев, доц. Орлин Спасов, доц. Ани Бурова и проф. Камелия Николова.
Събитията от поредицата са с вход свободен. Ето и програмата на следващите лекции:
⚈ 28 февруари 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Д-р Мария Василева: "В дебрите на прехода - визуалните изкуства в търсене на изход"
⚈ 27 март 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Д-р Анета Василева: "ВРЕМЕТО Е НАШЕ? 1990-те на архитектурата: битка с модернизма, гаражна архитектура и мутробарок"
⚈ 24 април 2024, 18.30 ч., Театрална зала | Проф. Александър Кьосев: "Непреходната култура и културата на прехода"