Илюстраторката вече получава позитивни отзиви и разказа в интервю за "Дневник", че не е очаквала хората да разпознават толкова София, както и местата от детството им.

През 2019 година Вяра Бояджиева все още учи магистратура по "Детска илюстрация" в Училището по изкуство на Кеймбридж в Англия. За две седмици през юни се връща в София и се чувства мотивирана да рисува. Обикаля дълго време града, а за някои илюстрации провежда разговори с приятели, за да разбере каква е столицата през техния поглед. Тогава за пръв път скицира София и открива, че е страхотна за рисуване - много любопитна, контрастна, смешна и тъжна.

Същата година събира всички тези скици, за да направи зин (самостоятелно публикувано издание) в университета в Кеймбридж, но производството му се оказва много скъпо.

През 2023г. се свързва с издателство "Точица" и им предлага да направят книга за София. Тогава започва да работи и над илюстрациите. Кандидатстват за финансиране в Столична община, която им помага да създадат този проект. Тогавашният й професор в Кеймбридж Мартин Салисбъри също пише писмо до общината в подкрепа на проекта. Една година преди да завърши книгата за София, той включва няколко от скиците й в книгата си "Drawing for Illustration".

Докато Вяра Бояджиева е в София през юни месец 2019г. е изключително топло и предизвикателно за нея да стои по цял ден навън. В същото време избягва да стои дълго време по кафенета. "Исках да покажа хората с контекст на София и ме интересуваше композицията. Бях си задала някакви предизвикателства как да нарисувам малките фигури в този голям град."

Има една рисунка в книгата, вдъхновена от скица на църквата "Свети Седмочисленици", която е много близка до сърцето й. Сцената е от много топъл следобед, когато има погребение точно там. Докато рисува църквата, до нея хората си говорят и плачат, а една жена казва: "Колко е кратко всичко." Включва това в рисунката и добавя една малка фигура, която гледа църквата, а скицата влиза в книгата като илюстрация.

Тя открива неща, специално за книгата, които допреди това не знае, че съществуват. Например "Градината за Дружба", която се намира в столичния квартал "Дружба". "Бях страшно впечатлена да видя как хората садят домати, тиквички, всякакви зеленчуци и плодове в града. Това често са млади хора и желанието да създадеш нещо такова в града много ме трогна."

Рисува, откакто се помни. От много малка обича да го прави, да твори нещо с ръце. Помни, че е правила и къщи от картони.

Това се случва, когато попада на една илюстрация на "Малкия принц" от артистка от Южна Африка. След това прочита в информацията за художничката, че е учила илюстрация. Казва си, че и тя иска да разказва визуално истории.

По-късно записва бакалавър със специалност "Комикс и илюстрация" в Академията за изящни изкуства в Болоня, Италия. Там всичко е теоретично и учи по-скоро философията на илюстрацията, докато в Кеймбридж всичко е много практично. Разказва, че там за пръв път са я карали да рисува толкова много през живота й. Тогава и за пръв път излиза на улицата, за да рисува на живо. "Това беше изключително плашещо в началото, но го преодолях някак." Обяснява, че в този момент човек се чувства уязвим, защото няма стол и бюро, нито уют. Скицирането я научава да бъде много любопитна.

Според нея е много важно един илюстратор не само да рисува, но и да преживява емоциите, за да ги разказва по най-истинския начин. Първоначално гледа надменно на скицирането. През втория семестър обаче не спира да скицира и открива, че за нея най-добре работи джобният формат. Тогава рисува в метрото в Лондон и на много други места. "Когато си на публично място, едно малко тефтерче трудно се забелязва и хората трудно виждат какво правиш. Чувствах се малко като таен агент", споделя Вяра през смеха си.

В момента я вълнуват социални теми и иска артистичните й проекти да са свързани с някаква социална кауза. Една от мечтите й е да може да предаде това, което знае, на хора с увреждания и по-точно глухонеми.

Вдъхновява се да се занимава с каузи от свое приятно преживяване, преди да замине за Англия. Тогава участва в проект за хора с умствени увреждания под надслов "Изкуството е за всички" като част от отдела по фотография. Целта на проекта е да покажат, че и другите хора могат да създават изкуство.

Освен с илюстрирането на София, Варя Бояджиева се занимава и със създаването на илюстрации за детски книжки. Тя споделя, че понякога й е трудно да илюстрира за деца и се страхува, че няма да бъде достатъчно искрена, понеже нито е дете, нито родител. Опитва се по интуиция да прави лицата и позите честни, за което скицирането много й помага. Издателите й по това време й казват да наблюдава и рисува децата в някоя детска градина или в парка.

Вяра Бояджиева може да е известна на читателите още от конкурса The Sofianer - колаборативен арт проект, който кани художници от България да създадат колекция корици на въображаемото списание The Sofianer като реверанс към "култовите корици на списание Тhe New Yorker". Тогава вече е започнала работата си над книгата за София и има много идеи. С първата си готова илюстрация от книгата печели първа награда в конкурса.

Илюстраторката си мечтае София да бъде по-пешеходна и да не се случват през месец катастрофи в града. Да принадлежи повече на хората, отколкото на колите. В момента живее в Мароко, но иска след време да се върне в София. В бъдеще се надява да осъществи свой проект за Мароко под формата на пътепис с илюстрации: "Целта ми е да скицирам много тук, да попия възможно най-много от културата и от хората и евентуално, ако се получи нещо от всичко, да направя пътепис".

Съветът, който дава на хората, които искат да се занимават с илюстриране, е да бъдат любопитни и да искат да разказват за другите. Казва, че е важно както да преживяваш изкуството на другите, така и да преживяваш живота от своята гледна точка.