- Една от особеностите на съвременната култура е тривиализирането на посланията и изхабяването на езика. Когато едни и същи проблеми, било то жизненоважни за обществото или съществуването ни генерално, се адресират многократно по близък или сходен начин, посланията са омаломощени от усещането за баналност. Резултатът е липса на обществено въздействие. Социално ангажираното съвременно изкуство има силата да комуникира вече познати проблеми по нови начини, да изобретява системи за комуникация, отговарящи на характера на днешния ден, да намира пролуки в конвенционалното и да възпламенява въображението и мотивацията на зрителите. По този начин вече познатите проблеми отново зазвучат актуално, призивът към действие е зареден със свежа енергия. Примерите за реално въздействие са много. От Банкси и JR до Кристоф Шлингензиф и Марта Минуджин - и много, много други.

- Граници на практика няма. Съвременното изкуство е територия на абсолютна свобода. То флиртува комфортно с всички сфери на живота - от технология до психотерапия, от традиция до поп култура. Съвременното изкуство си позволява да бъде дръзко. Да реконтекстуализира, да спекулира, да открива взаимовръзки между най-отдалечени на пръв поглед процеси, съзнателно да изкривява и да иронизира реалността, да си представя други възможности за настояще и бъдеще, да изобличава в най-радикален план недъзите на обществото и т.н. Необятно е.

- На първо място, целта на форума е съвременното изкуство да попадне в полезрението на все по-широк кръг публики. За тази цел най-често каним гост-лектори от различни сфери, които да демонстрират в пълнота обширното преплитане на това изкуство с по-познати сегменти от живота ни. Част от темите тази година коментират взаимовръзката между представата ни за гениалност в изкуството и критичните състояния на психиката, потенциалът на изкуството като среда за комуникация на травматични теми от миналото и настоящето, съвременното изкуство като глобална индустрия и т.н. По този начин бихме искали да демонстрираме изненадващо просторното присъствие и принос на този тип изкуство във формирането на днешната култура.

- Имаме любими автори от различни времеви периоди и в най-разнообразни естетически категории. От силни концептуални жестове на Джоузеф Кошут и Пиеро Мандзони през други концептуални творби, но със съвсем друго звучене - Мери Кели, Маурицио Кателан и Деймиън Хърст - до визуални пространствени проекти тип Естер Стокър, опити в посока разширяване на понятията за живопис и скулптура през творби на Ервин Вурм и Катарина Гросе, да кажем. Харесваме произведения, целящи преди всичко визуална наслада, големи фенове сме на много български автори, включително Станислав Памукчиев, Сашо Стоицов, Иван Мудов, Викенти Комитски, Нора Ампова и много, много други. Накратко, ние харесваме всяка форма на съвременно изкуство, стига да усетим, че то е наистина мислено, създавано и изпълнявано с отличителни умения, възприятия за света, способност за интерпретиране на темата.

- Липсва инфраструктура. Големи събития, които да формират нови публики, да развиват пазара за този тип изкуство и да позиционират страната ни на европейската карта. В този ред на мисли през октомври по инициатива на фондация "София диша" и в колаборация с нас самите като основен партньор ще се реализира Sofia Art Fair - първото голямо изложение за съвременно изкуство, което, вярваме, наистина ще въздейства мащабно върху сцената, публиките и пазара. Наши колеги планират и други големи и значими инициативи и това много ни радва, защото тези проекти създават именно инфраструктура - кръвоносна система, която свързва изкуството, публиките, бизнеса, професионалната общност, местната и международната среда, образованието, туризма - това са проекти, в които всички са печеливши.

- Постоянно ни се случва да сме сред престижна изложба за съвременно изкуство в чужбина и да коментираме помежду си колко адекватно биха се вписали в тази експозиция произведения на български автори. Мислим го съвсем обективно. Тоест имаме страхотни съвременни художници, които мислят, съпреживяват, работят и творят на световно ниво. Те просто остават малко видими за света поради серия познати обстоятелства и поради липсите, описани в отговора на предходния въпрос. За щастие все повече български автори работят с чуждестранни галерии, участват в международни проекти на именити куратори, присъстват в значими колекции, активни са на международни форуми. Сред професионалната общност от куратори, арт дилъри, галеристи също виждаме страхотни постижения. Колективният ефект от множеството индивидуални приноси е голям и наистина чувстваме, че назрява момент за драстичното повишаване на видимостта на този сегмент на културния живот в страната ни.